Дори когато …

Дори когато ми е пусто-тъжно,черни мисли ме гнетят,вън е тъмно, а пък вътре – студ,а пък изходът е много труден.Пристъпвам плахо в мрака,а всъщност не помръдвам.Замръзнала съм във мига.Но чувам любовта ти във звука,виждам светлина в нощта,в пространството край мен,в дебрите на тъмнината и тъгата,знам, че ти си нейде там,че ще ме прегърнеш нежнои ще [...]

Прочетете пълния пост »

Тази гостенка, която никой не кани, но винаги идва

Всъщност от тази гостенка всички неизменно и под някаква форма се страхуват. Други просто пренебрегват съществуването й като факт. Но пак идва ден, в който трябва да се сблъскаме с нея и да я преодолеем.
Или смъртта.
Въпросът за смъртта се задава непрекъснато. А страхът от смъртта е естествен за човека. Това не е страх, който побеждава [...]

Прочетете пълния пост »

Да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете

Или малко за смисъла на живота. Провокирано от Pepelopes
Заговорихме се за смисъла на живота. Снощи, заспивайки се замислих повече, обаче съня ме пребори. Не знам защо първата ми мисъл (след едни други, които няма да споделям), беше пак за това.
Вярвам, че всеки идва тук, за да изпълни някаква мисия/цел. Не е задължително да бъде нещо [...]

Прочетете пълния пост »

Животът е като чифт обувки

Ден след ден животът се търкаля. Търкаля се напред, разбира се. Още никой не е измислил начин да търкаля дните назад. Няма и да бъде измислен подобен начин. Назад могат да се търкалят само спомените.
Това, с което прекарваме по-голямата част от живота си, независимо от материално състояние, професия, семейно положение и каквито и да са [...]

Прочетете пълния пост »

Този червей – ревността – ме яде

Не съм ревнива. Поне така си мисля и години наред убеждавам сама себе си.
Обаче … Като бях малка не обичах да ми взимат играчките. Особено една. Имах един заек. Рошав и голям. Навсякъде бях с него. И ако някое дете понечеше да ми го вземе в заем за мъничко, полудявах от мъка. Кривях физиономия и [...]

Прочетете пълния пост »

НСБОП задържа в ареста пролетта

Днес всъщност си мислех, че трябва да си честитим първа пролет. Защото астрономическата такава – разправят новините – била дошла.
Поглеждам през прозореца… Дали навън вали?
Вали, та чак ми барабани по перваза на прозореца. Мрачно, дъждовно и леко ветровито. Само мъглата липсва, за да заприлича съвсем на любимия ми Лондон.
А вчера, онзи ден, по-онзи ден си [...]

Прочетете пълния пост »

В момента всички оператори си бъркат в носа

Снощи ми резнаха нета. Сега го пускат. На моя оператор, който изобщо не е някакъв мижав квартален ISP, му отне повече от 12 часа да си отстрани повредата. Като спря нета снощи, като претръпнал и препатил потребител, първо изчаках 30 минути – просто защото нямах никаква спешна работа, освен че водех един разговор онлайн. После [...]

Прочетете пълния пост »

Война по пътищата всъщност няма, само Need For Speed

Защото никой не воюва сам със себе си. Слушам статистиката тази сутрин. Миналата година по пътищата са загинали близо 450 души. Тази година до момента са близо 200. Ако се продължи със същия темп, до края на годината загиналите ще са над 800. Като се има предвид и че традиционно силният сезон на произшествията на [...]

Прочетете пълния пост »

Приятелите плъзгат се като сенки

Човек се ражда сам. Пак сам умира. Междувременно живее. В живота често пътува напред и назад, придружаван – понякога – от други самотно родени души, които самотно ще умрат някой ден.
Хората се събират и разделят. Нямам предвид в любовта. Там има прекалено много други неща и малко химия. Просто на плоскостта на живота, вървиш, като [...]

Прочетете пълния пост »

Помня те и знам, че ме обичаш

Спомням си…
Бях малко момиченце. На три или четири. Ти ме научи да чета и да откривам света в книгите. Ти държеше ръката ми, когато започнах да рисувам. Ти ми показа как се играе с топка. Ти ме научи да карам колело.
Сутрин се криех при теб. Зад големия ти гръб. Понякога се правех на твой лекар, [...]

Прочетете пълния пост »

Ужас, кич и простотия

Вчера ползвах чудесното време за разходка по магазините. Целта на занятието беше намирането на перфектния чифт пролетни обувки. И въпреки че бях предупредена от Естрела, че няма да си намеря, все пак реших, че тя не е проверила навсякъде, където на мен би ми хрумнало, че има магазини за обувки.
Първото, което ме подразни, е, че [...]

Прочетете пълния пост »

Ама сме недоверчиви и страхливи

Не знам защо изобщо чета новини. Гледам проучванията на НЦИОМ. Първи брой: правителството губи доверие с 8 %. Ще губи, как няма. Пенсионерите са недоволни. Тези с ракията също. Българските турци – и те. Дори съм учудена, че спадането на доверието е само с тези 8 %.
Защото сумарно пенсионерите, привържениците на ДПС и недоволните от [...]

Прочетете пълния пост »

Флирта като изкуство и оръжие

Вчера видях, че Андрейчо се оплаква, че жените не му пускали като приятелки. Затова се сетих да споделя нещо, което май част от мъжете пропускат или вероятно още не са разбрали за женската част от света. Моля дамите да ме извинят, че споделям тайни, но пък мисля, че ще е от полза.
Как се привличат мъжете [...]

Прочетете пълния пост »

Остарявам ли, мамка му, или още раста?

Вчера като ми честитиха празника, ми казаха и голяма да порасна. Инстинктивно отговорих – „Стига толкова.“ Защото си помислих, че ако се вдигна над настоящите 1,75-6, съвсем ще я закъсам. Първо, вече съвсем ще гледам накриво като си купувам дънки, защото все къси ми излизат и сега. Второ, не е маловажен факта, че мъжете нещо [...]

Прочетете пълния пост »

Осмомартенски лигли

Какво ви става бе, жени? Не обичате ли цветя? Не обичате ли да Ви се усмихват? Не обичате ли да Ви уважават? Не обичате ли да Ви гледат с блясък в очите? Не обичате ли да се чувствате красиви и желани?
Ще скочите всички сега, че обичате, но защо трябва да Ви се засвидетелства внимание само [...]

Прочетете пълния пост »

Записки от болничната тетрадка

Нали казах, че си взимам една тетрадка да си записвам евентуално гениалните мисли. Е, взех си. Но всъщност почти нищо не записах. През по-голямата част от времето – поради ограниченията в пространството там, се опитвах да спя. „Опитвах“ наистина е най-точната дума, защото за десетте дни там така и не успях един път да се [...]

Прочетете пълния пост »

Звукът на тишината и формата на времето

Тишината има звук, колкото и изненадващо да звучи това. Звукът може да е разнообразен и с течение на времето се променя, преминава от един в друг. Тишината може да е жужаща. Обикновено започва така. След това преминава в леко прискърцване. То преминава в тропот. Не силен обаче. Леко туп-туп-трак-трак.
Продължавам да стискам очи.
Тогава си мисля за [...]

Прочетете пълния пост »