Ако искаш безплатна сауна, качи се на автобус

В нашенско много услуги са с добавена стойност, която обаче – ако не е сред особено положителните – никой не споменава. Като например да се качиш на междуградски автобус, с който трябва да пропътуваш някакви си 150 км при средна температура навън от 22 градуса, които обаче вътре в автобуса вървят към 28-30, обаче климатика [...]

Прочетете пълния пост »

Изкуството да обичаш… на инат

Да дадеш дефиниция на любовта е трудно. Бих казала невъзможно. Защото колкото хора има, толкова са и начините, по които те обичат.
За мен любовта е Wonderful Tonight на Клептън, винаги съм го знаела. Бавен танц или по-скоро покой насред музиката, в който съм преклонила глава на Неговото рамо. Любовта е онова, което ме изпълва до [...]

Прочетете пълния пост »

Какво става когато се изтриеш?

Винаги съм се чудила какво става когато си изтриеш всички постове или още по-радикално – какво става когато си зарежеш блога и започнеш съвсем нов.
Естествено, мотивите на всеки могат да са различни. Нямам желание да ги обмислям поотделно, но примерно не си харесва визията, срамува се от миналите мисли… Със сигурност обаче действието е обусловено [...]

Прочетете пълния пост »

С всяко сбогом

Със всяко сбогомнещо в мен умира.Със всяко сбогомсе питамзащооставям те да тръгваш.
Когато съм със тебрадост пълни сърцето,щастие блика в небето,а вятърът нежно шепти.
Но колко странновсичко се променя,всеки път,със всяко сбогом,нещо в мен умира.

Прочетете пълния пост »

Състояние на страх

Умирам от страх – не е просто израз, който понякога употребяваме, когато ни е страх. Умирам от страх събира в себе си натрупаните опит и познание вследствие на интуитивни усещания. Защото страхът е преди всичко невъзможност за логично обяснение и справяне с дадена ситуация.
Страхът може да е от нещо материално и физическо, а може и [...]

Прочетете пълния пост »

От работа спомени няма

До една по-млада възраст обикновено казваме, че от сън спомени няма. После като се навъртят годинките, хич не ни пука, че сън спомени не прави, ами послушно се отправяме в леглото, когато клепачите започнат да тежат.
Аз пък твърдя, че от работа спомени няма. Започвам в 9 сутрин и често свършвам след 7 вечерта. Понякога (повече [...]

Прочетете пълния пост »

Карай бързо, блъскай и бягай

Това е новото правило за движение по пътищата.
Вчера, прибирайки се, видях местата на две произшествия. На едното – жена, блъсната на пътя, на другото – мотоциклетист – пак отнесен от хаоса на шосето. И в двата случая водачите на блъсналите ги автомобили бяха изчезнали яко дим. А местопроизшествията бяха тъжна картинка, която няма да описвам [...]

Прочетете пълния пост »

Музиката прави името или името зависи от музиката?

Защо попфолк изпълнителките се представят на публиката само с едно име – например Глория, Алисия (тази вчера я чух, защото щяла да има дете от Валери Божинов), ъъ … май имаше и някаква Десислава или пък бе Деси Слава – тук не съм сигурна? И още много има, които няма сега тепърва да им търся [...]

Прочетете пълния пост »

Искам

Искамда се разкъсам на кръст,да излетя във всички посоки,да потъна дълбоко във теб,да поема въздух с дъха ти.
Искам …но го запазвам във тайна,която от вътре гори мекато дяволски огън мори ме.
Искам…Не мога да кажа.

Прочетете пълния пост »

Къде го тоя път?

Забелязвам, че много хора си търсят пътя … да кажем в живота. Не правя изключение. За да тръгнеш по правилния път обаче трябва да си отговориш на няколко въпроса. Например, къде искаш да стигнеш. Защото като дефиниция пътят е линията (не задължително права) между две или повече точки.
Как обаче да знам къде искам да [...]

Прочетете пълния пост »

Зона на комфорт

Единственият начин да постигнеш вътрешен комфорт е да се обърнеш към будизма и да се научиш да се плъзгаш по житейските тревоги.
Майтапя се. :-Р
Не че имам против будизма, но ми е някак далеч съзерцателността и вглъбяването. Някой може и този път да избере.
Аз избирам друг. Единственият начин за постигане на вътрешен комфорт е …???? Не [...]

Прочетете пълния пост »

Между сърцето и разума

Родителите ми мислят доброто. Приятелите ми мислят доброто. Толкова много добро са ми измислили, че често се опитват да ми налагат своето виждане за моето добро.
Омръзна ми някой да ми казва какво е добро за мен. Сякаш съм дете на 3 и ме карат да си изям морковите в супата. Защото са полезни за … [...]

Прочетете пълния пост »

Спирките на градския – двигател на „дребния” икономическия прогрес

Понеже сега пътувах с градски транспорт и се загледах по спирките. Почти без изключение всяка спирка се явяваше като някакъв магнит за търговията на дребно и то на джунджурии. На спирките по правило продават преса, билетчета, храна и някакви дребни неща като калъфки за телефони, свирки, карти за игра, дребни сувенирчета и прочее в този [...]

Прочетете пълния пост »

My Precious

Precious and fragile things Need special handling… Things get damaged Things get broken I thought we’d manage But words left unspoken Left us so brittle…
Is it true?
My precious is impossible to get broken… Because it’s hidden deep below the surface… and it’s impossible to get damaged except from another precious. How many precious things we [...]

Прочетете пълния пост »

Смяна на платната

Живееш, работиш, твориш… вървиш напред и правиш нещо. Поне така си мислиш. Щастлив си от това и намираш смисъл дори и в дребните неща.
Живееш… както си го направиш.
Твориш… както те бута въображението и вътрешната нагласа.
Работиш … а на работното място май прекарваме по-голямата част от съзнателния ден.
В някакъв миг, обаче, който може да е всеки [...]

Прочетете пълния пост »

Когато ми бягат по тъча

Винаги се стремя да се разбирам с хората, независимо дали в крайна сметка успявам.
Ако въпросният човек е приятел, с когото съм делила много добри и лоши моменти, влагам цялата си енергия за постигане на разбирателство. Не знам защо обаче понякога хората се затварят в себе си и не се обръщат към приятелите, които биха им [...]

Прочетете пълния пост »

Tempus Fugit… аз – не

Що е то?
„Птица не е, но лети. Не можеш в клетка да го сложиш. И през най-изкусната решетка ще се провре и ще отлети.“
Можем да го отмерваме, но не можем да контролираме. Можем да го опишем с много думи, но всъщност никой не го е виждал.
Оплакваме се, че не стига и минава бързо или се [...]

Прочетете пълния пост »

Стига сте ми пълнили пощата с боклуци

Колкото пъти сутрин излизам и си погледна в пощата (истинската, а не електронната), толкова пъти се ядосвам. Винаги е пълно с лъскави и не чак толкова лъскави хартийки. Рекламиращи от храни до мебели, от поставяне на дограма до спешни ключарски услуги, от отслабване до екскурзия до Рилския манастир. Ужас някакъв!
Това, което им се случва на [...]

Прочетете пълния пост »

Колко струва чата?

Във времето на технологиите, в което живеем, във времето на бързите онлайн комуникации, всеки има на компютъра си поне един-два месинджъра, с които поддържа връзка с колеги и приятели. Двата най-разпространени са ICQ (или негови алтернативи) и Skype.
Замисляли ли сте се някога обаче колко време прекарвате в чат? Е, аз онзи ден случайно погледнах историята [...]

Прочетете пълния пост »

Сродни души

Душата ми към твоята поглежда,пътувам в разни цветни светове…Душата ми те търси, дири,а всъщност ти си вече вътре в мен.
Да бях летяла из разни висини,да бях потънала до дъното на океана,да бях претърсвала вселена, космос,не бих могла да те открия…
Но душите са създадени да се събират.Летейки, плувайки, пълзейки,случайно или не, се среща полъха,замирам, затаявам дъх, [...]

Прочетете пълния пост »