Когато си мислиш, че не те виждам

Обичам да зяпам хората. Всъщност и хората обичат да зяпат другите. Само че всички го правят някак тайно от останалите. И в това е чара на зяпането.
Когато си мислиш, че не те виждам, всъщност аз гледам как:- вървиш;- се усмихваш;- говориш на човека до теб;- спираш с досада на светофара;- се чудиш какво да кажеш…
Виждам [...]

Прочетете пълния пост »

Четки за зъби

Беше обидена. Не много. Тя рядко се обиждаше дълбоко, защото беше свикнала с глупостта на мъжете. Въпреки че продължаваше да вярва, че те не са толкова глупави, колкото не са израсли достатъчно, за да преценяват трезво и да действат разумно. Или поне така, както се очаква от тях.
Този път обидата беше, че в момент, в [...]

Прочетете пълния пост »

Destiny

Do you say a prayer when your feeling downDo you believe that love can turn your faith aroundYou’re feeling high and low, but you don’t know what to thinkThe world is full of saints who live their lives in sin
Don’t ask the mirror ball you better ask yourselfI think you know the answers but maybe [...]

Прочетете пълния пост »

Сблъсъкът на световете

Всеки човек е отделна вселена. Вселена, чийто център е самия той. Системата е егоцентрична и именно затова всеки е завършен егоист. И в това всъщност изобщо не е толкова лошо, колкото може да звучи.
Всяка вселена има свой порядък и правила. Когато тези правила са съвместими с правилата и реда на сблъскалата се в нея вселена, [...]

Прочетете пълния пост »

Болката по липсата или как нищото боли

Вчера ми извадиха едно „жъбче“, което много ме тормозеше напоследък. След като хвърлихме всички опити за неговото спасяване, а пък то от своя страна се съпротивляваше упорито да бъде спасено, накрая хванах пушката и го застрелях. :-Р
Майтапя се. Зъболекарят е жив. Аз също. Но не за това ми е думата.
Като ми питаха снощи как съм, [...]

Прочетете пълния пост »

Човеченце в кутийка

Хората обичаме да класифицираме. Всичко и всеки. Причината? Ако успеем да подредим класифициран заобикалящия ни свят и среда, се чувстваме по-добре и ни изпълва усещането, че всичко подлежи на контрол и управление.
Една класификация винаги се прави в зависимост от предварително зададени параметри. Височина, дължина, тегло или някакви други характеристики, които сме въвели предварително. Когато [...]

Прочетете пълния пост »

Роботът в мен, роботът в теб

Сблъсках се с един човек. Явно беше претърпял някаква операция и не можеше да възпроизведе и един нормален звук. Единственият начин да се чуе звук от него бе чрез едно уредче, което залепяше на ларинска си.
Продума. Питаше ме нещо. Чух металическа реч. Като от някакъв научнофантастичен филм. Не знам от кой филм точно. Не помня [...]

Прочетете пълния пост »

Етикетите на развода

Поначетохте се за мъжката драма при един развод предполагам. Аз пък ще Ви разкажа за женската гледна точка.
Причините за един развод няма да коментирам. Те винаги са многопластови и рядко само единият е виновен. И независимо кой си тръгва, и двамата не се чувстват никак добре.
Времето, разбира се, лекува абсолютно всичко и като поизтрезнееш малко [...]

Прочетете пълния пост »

Законът на привличането

Вярвате ли в закона на привличането, т.е. че ако наистина искате нещо и ако наистина вярвате в него, то ще се случи?
Законът е доказан многократно. Затова е закон. Той не е безспорен разбира се, но помислете за неговата противоположност – ако не искате нещо и имате съмнения дали то ще се случи, вероятно нищо и [...]

Прочетете пълния пост »

Инструкции за работа и живот

Когато един човек се появи на този свят, вероятно сте забелязали, че той не идва с инструкции за работа. Освен това производителят не е особено практичен и полезен, тъй като и на него му се налага да овладява функциите за работа интуитивно и в движение. И освен това – точно когато си мисли, че вече [...]

Прочетете пълния пост »

Странджа – да си поиграем на политика

Тази вечер имаше протестно шествие за защита на Странджа и „защитените “ територии. Не знам какво ще чуете по телевизора, обаче като бонус получавате и кратко инфо и от мен.
За протокола: този път имаше най-много хора, не знам точно колко, вероятно около хиляда (естествено, не съм ги броила). Браво на всички случайни граждани, които се [...]

Прочетете пълния пост »

А ти кой си?

Разговор в кю-то с mismatched (който трябва да блоги повече :-Р) ме накара да се замисля. Въпросът бе „А ти коя си?“ И после продължи:
„Във вселената на много хора си LemonPie, на други хора си човека от работата, на трети си майката на малката Елена…“
Колко много лица може да има човек? Ужасно много. [...]

Прочетете пълния пост »

Блогърче да се наричам….

Били сме блогърите опасни, били сме влечуги, били сме зли, пошли, нахални… Може да сме „били“ всякакви в очите на хората, които не разбират блогването. Важното обаче е какви сме всъщност и какво правим. Тук много са анонимни. Няма никакво значение кой точно какво работи и колко се е издигнал по социалната стълбица. Единственото, което [...]

Прочетете пълния пост »

Къде са ми сънищата

Всички хора твърдят, че сънуват. Познавам такива, които разказват изумително интересни сънища. Наситени с цветове, с движение, с хора… с емоции, толкова силни, че се събуждат, изпълнени с чувствата от съня, т.е. наситеността на съня се пренася в реалността.
Хубаво, обаче мен са ме лишили от това удоволствие. Не знам кой ги раздава сънищата, но не [...]

Прочетете пълния пост »

Куршумите като инструмент на демокрацията

Много обичам да се вдига шумотевица. Особено като стане нещо, за което всички имат версии, но никой не знае истината. Още по-интересно става, когато гръмнат някой близък до властта и парите и всички вкупом се втурнат да обясняват какво е направено и какво ще се направи.
Три седмици след „бум-бум” събитието обикновено нищо съществено не е [...]

Прочетете пълния пост »

Как да си направите време?

Всички се оплакваме, че времето не достигало. Че летяло, хвърчало и не знам още къде отивало.
Преди години ни повтаряха упорито, че „времето е наше“. Който се прецакал да повярва – прецакал. Защото сега гледа назад и се чуди къде е това „неговото“ време.
Ще му кажа веднага. Там – в миналото, при излетялото време.
Времето е неподлежаща [...]

Прочетете пълния пост »

Стига с този Телевизор

Като ми каже някой обаче, че са казали „нещо по Телевизора“, направо настръхвам. Докарали сме се до там, че на Телевизора вярваме повече, отколкото на очите си. Защото Телевизора го е казал. Телевизорът се приема като някаква последна инстанция.
Те и по вестниците пишат разни неща. Но не винаги им вярваме.
Давам пример веднага. Имах едни роднини [...]

Прочетете пълния пост »

Мъж на честта

Беше малко преди полунощ. Стоеше срещу мен и крещеше нещо. Бях толкова изумена, че чувах единствено нещо за майка ми. Малката още по-стресната от мен, се беше вкопчила в крака ми и ме стискаше до болка.
После последва един удар. Май беше за мен, но инстинкта ме накара бързо да се преместя заедно с увисналото на [...]

Прочетете пълния пост »

Изповед.. ли? – цитати с елементи на разсъждение

Помните ли, едно време пишехме преразказ с елементи на разсъждение. Е, днес въвеждам нов вид съчинение: цитати с елементи на разсъждение. Ето и самият опит:
„Сега ще се опитам да ти напиша и да ти изплача мъката си, приятелю. Тихичко, само на теб и без да се чува много.”
Да, да. И това се публикува на място, [...]

Прочетете пълния пост »

А ти, гражданино Иванов, какво правиш за децата?

Всички знаем много добре, че времето на благотворителните инициативи за децата е покрай Коледа и понякога на Великден, чат-пат и на 1-ви юни. Толкова. Три пъти в годината благотворителност и добро отношение стигат. Много хора разбират благотворителността и по доста странен начин. Даваш си лептата от 2-5-10 лева и след това цяла година съвестта ти [...]

Прочетете пълния пост »