Една година…

Така… така…Извървях година една,скитах по улици и градове.Преминах през не една душа…Видях красота, нарисувах зора.Шептях химерни илюзии в мрака.Удрях съдби, потъпквах, губих мечти…Загубих някак страха, намерих смеха.Затварям бавно очи. Търкалям сълзи.Превъртам леко лунна светлина.Рисувам с пръсти по стъклотои с топлината си топя леда.Взирам се тъпо в мрака,блъскам ядно с юмрук.Главата в стената.Времето лети.Боли. Боли.Жадувам.Желая.Обич.Аз.Ти.
Заедно, нали?Танцуваща [...]

Прочетете пълния пост »

Вълшебна кривосметка

Защото е Коледа и от утре ще трябва да се усмихвам, честитейки нещо, в което вярвах дълбоко като малка. Седя и си мисля как се радвам, че малката не може да чете. И защото поради този факт няма да прочете писанията на мама.
Разиграхме невероятен цирк. Дядо Коледа звъня по телефона и пита дали малкото зверче [...]

Прочетете пълния пост »

Малко луди празници

Нещо не съм се обаждала. Сигурно си мислите, че са ме прибрали на топло за домашно насилие върху будилника. Но не са. Всъщност…
… да реши човек да отиде някъде за празниците, си е малко приключение. В това се убеждавам за пореден път. Бях сигурна в приключението още когато изпратих да ми вземат билет за пътуване [...]

Прочетете пълния пост »

My Daemon

Прочетете пълния пост »

Убих го!

Казвала съм, че да се идва на работа на време, е много важно за мен. И не заради нещо особено, ами защото така ми е спокойно после през деня. Освен това не ми се налага да измислям тъпи оправдания защо съм закъсняла. Защото аз мога да си се събудя на време, обаче да пия кафе [...]

Прочетете пълния пост »

Моля те…

Well I’m down on my knees again and I pray to the only one who has the strength to bear the painto forgive all the things that I’ve done
Забравила съм да се моля.
Семейството ми е религиозно по един особен начин. Като странна смесица от атеисти и проповедници. Няма двегодишна, едва проговорила, вече знаех Отче наш. [...]

Прочетете пълния пост »

A Question of Desire

… обичаше да усеща тялото й и понякога я събличаше и прегръщаше съвсем голата й и нежна кожа… Затова тя всъщност спеше почти гола, за да може да се плъзга заспивайки по завивките и да усеща как докосващата им хладина я кара да настръхва… къде от допира до него, къде от неописуема възбуда за преминаващата [...]

Прочетете пълния пост »

Малко работна отговорност, моля

Когато работиш някъде, неизбежно поемаш някаква отговорност. Няма случай, в който да работиш без да поемаш отговорност. Всъщност – има. Работиш, за да вземеш заплата и не ти пука за нищо от работния процес освен от датата за чичко Паричко. Надявам се, че колкото повече напредваме в развитието на уж „пазарната” ни икономика, толкова повече [...]

Прочетете пълния пост »

Спрете агресията

Чета новините и откривам, че снощи две хлапета се сбили, едното извадило нож и наръгало другото. Онзи ден, пак при подобна случка, само че на друго място, пак две хлапета се сбили, и едното направо убило другото.
Замръзвам. Не ми се четат такива неща. А още по-малко ми се мислят за причините за тяхната поява. Но [...]

Прочетете пълния пост »

Счупеното [носи] щастие

Дали пък носи. И дали е щастие, когато е счупено.
Питах чичо Гугъл от къде идва това поверие, обаче като повечето поверия изобщо не е обяснен произхода му. Те поверията са за това – или вярваш, или не.
Чупила съм много неща. Дори и огледало. И то не веднъж. Но пък последното, което счупих, беше преди повече [...]

Прочетете пълния пост »

~

Enrique Iglesias Lyrics

Прочетете пълния пост »

Понякога сме безсилни

Има мигове, в които колкото и да искаш нещо, то не се случва. Не става. Не идва. Не се получава.
И то не защото не го искаш. Или пък не защото не се хвърлил цялата си енергия и сила, за да го превърнеш в реалност. Просто има моменти, в които променливите се объркват до степен, в [...]

Прочетете пълния пост »

С оставки голове не се вкарват

Не само в политиката, но и в спорта ни друса здраво синдрома на „изгорелия бушон”. Когато нещата вървят добре, всички са спокойни и щастливи. При успех, заслугата е къде обща, къде на някой повече. Но като цяло благодарностите винаги се изказват групово. Защото за да има успех, значи всички са работили за общата цел.
Когато обаче [...]

Прочетете пълния пост »

Няма "няма"

Отрицанията винаги са ме влудявали. Какво имам предвид ли?- Няма нищо.- Няма значение.- Няма как да стане.
Тези реплики ми звучат като има нещо, обаче няма да ти кажа какво е. Има значение, но в случая не за теб. Може да стане, обаче не ми се занимава.
Отрицанията скриват истинските имена и причини на нещата. Нищото е [...]

Прочетете пълния пост »