Трети път се возя на трамвай. Не по принцип и не през живота си. Случвало ми се е и друг път, разбира се. Обаче все е било за мъничко и обикновено не в натоварените сутрешни часове. Или е било толкова отдавна, че съм загубила всички спомени за хората в трамвая. А те са от забавни [...]
Архив за февруари, 2008
Трамвай (не)желание
Публикувано в Животът от нещата на февруари 26, 2008 | Leave a Comment »
Вечеринка с Ваня Щерева
Публикувано в Животът от нещата на февруари 24, 2008 | Leave a Comment »
Събота вечер е време за разпускане. Всеки разпуска както си иска и с каквото го влече. Мен обикновено ме влече на танци и прилежащата им музика. Понякога имам и други залитания. Може да ме увлече в кротка вечер с кино и сладки последващи приказки. Всъщност, често компанията е по-важна от мястото и събитието. Но понякога [...]
Думите (не) убиват
Публикувано в Животът от нещата на февруари 22, 2008 | Leave a Comment »
Най-естественото нещо, което се търкаля от устните, пък в случая от пръстите, са думите. Мислите, че думите са безобидни? Наредени непроизволно букви, които оформят думи, а думите на свой ред – подреждат визуално мисли. Думите могат да са непреднамерено използвани, а могат и да стоят точно където трябва.
Изписала съм и съм изговорила толкова думи, от [...]
Откриваме сезона
Публикувано в Животът от нещата на февруари 21, 2008 | 1 Коментар »
Всъщност вие трябва да го откривате, защото аз вече го открих. Вчера. Беше първият по-нормален ден в късната зима, който даваше допълнителен стимул да се кача на почти хваналия вече прах и паяжини байк и да се пусна на разходка из града и парка.
Правило първо. Ако сте държали байка цяла зима някъде и не сте [...]
Гепи ме – тук и тук, сега, веднага!
Публикувано в Животът от нещата на февруари 20, 2008 | 1 Коментар »
Търсенето на инфо в нета ми е почти основната работа в момента. В което няма лошо. Мога да намеря почти всичко, което се намира онлайн и почти всеки, който някога някъде е оставил следа. Едно време обичах да се майтапя с колеги, че Гугъл аз съм го измислила и те ме гледаха зяпнало все едно [...]
Писна ми от джуджета
Публикувано в Животът от нещата на февруари 19, 2008 | Leave a Comment »
Писна ми. Тотално. Окончателно. И безвъзвратно.
От какво ли? От джуджета. Да, да, онези същите, малки човечета, които ми се моткат в краката. Мушкат ми се в ръцете. Пречат ми. Издивявам от тях. Ако имах пушка, щях да ги изпозастрелям всички. До едно. Всяко малко петънце на пейзажа щеше да изчезне безвъзвратно и завинаги.
Проблемът обаче е, [...]
Кредит на доверие
Публикувано в Животът от нещата на февруари 18, 2008 | Leave a Comment »
Когато се сблъскаме, т.е. срещнем, защото сблъсъците са чувствително по-редки от срещите, с нов човек в живота си, обикновено подхождаме към него по два начина. Всъщност може и по повече, но основната насока е следната. Или го подминаваме с безразличие, или привлечени от него оставаме в орбитата му, за да видим какво ни е привлякло. [...]
Промяна 9: Няма последно танго
Публикувано в Животът от нещата на февруари 17, 2008 | Leave a Comment »
Промените могат да продължат до безкрайност и не за друго, а защото панта рей (всичко тече). Точно и затова умните хора са казали, че не можеш да влезеш два пъти в една и съща река. Точно затова ако не успееш в carpe diem няма втори подобен миг и трябва да гледаш вече към следващите, да [...]
Промяна 8: Подсигури гърба си
Публикувано в Много или малко лични на февруари 15, 2008 | Leave a Comment »
Когато се втурваш с бързи стъпки към някакви промени, е хубаво да имаш някаква сигурност не само в решението си за посоката, но и в собствените си сили за преминаване на пътя.
И ако вярвате, че се събуждаш и си казваш:
„От днес започвам нов живот”
и това наистина се случва, само защото си го помислил, ще Ви [...]
Промяна 7: Накарай нещата да се случват
Публикувано в Много или малко лични на февруари 14, 2008 | 2 Коментара »
Най-кратката дефиниция на живота е случването на нещата. Затова и прекарваме голяма част от живота си, очаквайки нещата да се случат. И пак затова често сме толкова разочаровани и наранени. Защото очаквайки случването и преминавайки през неслучването им, усещаме как си пилеем времето с пълни шепи. Щедри сме с времето си, а не трябва, защото [...]
Промяна 6: Не се страхувай от акулите
Публикувано в Много или малко лични на февруари 13, 2008 | Leave a Comment »
Да си помислиш да смениш работата е едно, да изпратиш CV е второ, но да се изправиш лице в лице с потенциалните си нови работодатели е съвсем друго. И ако не си получил предложение за работа директно и без обявяване на позицията (не че нямах такова в джоба), трябва да направиш една фина настройка на [...]
Блиц
Публикувано в Животът от нещата на февруари 12, 2008 | 1 Коментар »
…
Въпреки че обикновено злобата побеждава,е важно да бъдеш добър, каквото и да ти струва.
И въпреки че любовта не е всичко на този свят,да я загърбиш е най-жестокото действие на егото.
И въпреки че всички сме изтъкани от страхове,е важно да не губиш хората в паниката си.
Промяна 5: Поплачи, дете
Публикувано в Много или малко лични на февруари 12, 2008 | Leave a Comment »
В някакъв миг, произволно избран, и обикновено най-малко очаквания, върху теб се сгромолясва нещо. Не, не пада небето. Нито потъваш в незатворената шахта на улицата. Ударът може да дойде от обикновена дума, действие, поглед… какво ли не. А може да са натрупващи се удари, но поредният да се окаже окончателен. Единственото сигурно в този удар [...]
Промяна 4: Белите могат да скачат
Публикувано в Много или малко лични на февруари 11, 2008 | Leave a Comment »
Всеки има силни и слаби страни. Това е неоспоримо. Доста спорен е въпросът доколко познаваме силните и слабите си страни. А висшият пилотаж е да успееш да използваш слабостите си, за да победиш чрез силните си страни.
Изправен пред избор, човек винаги съпоставя положителните и отрицателните последствия от избора си и въз основа на създадената тежест [...]
Почивка от промени: Симфония за цигулка
Публикувано в Животът от нещата на февруари 9, 2008 | Leave a Comment »
Във въздуха често се носят звуци, които са неуловими за обикновения слух. Като онзи звук на студа, когато преминава на ситни мравчици по гръбначния стълб. Като онзи небрежен полъх на преминаващата мисъл, че случващото се не трябва да ти се случва сега и на теб. Като думите, които не са ти казани, но си искал [...]
Промяна 3: Излез на пазара на труда
Публикувано в Много или малко лични на февруари 8, 2008 | Leave a Comment »
Ако ще си сменяш работата и освен ако не си ударил трите милиона от тотото или пък нямаш дебело наследство, логично трябва да си потърсиш нова.
В моят случай, въпреки че ударих трите милиона, реших, че поне от куртоазия трябва да работя нещо, което да ми е интересно и да ме ангажира социално, защото иначе рискувам [...]
Промяна 2: Аста ла виста, шефе
Публикувано в Много или малко лични на февруари 7, 2008 | Leave a Comment »
Когато си работил някъде 5 години, решението да си тръгнеш е едно от най-трудните неща, които трябва да вземеш. Десетки пъти за пет години ми се е налагало да стискам зъби и да овладявам импулса си просто да стана, да кажа „писна ми” и да изляза през вратата, която чинно отключвам всяка сутрин малко преди [...]
Промяна 1: Осъзнаване на необходимостта от промяна
Публикувано в Много или малко лични на февруари 6, 2008 | Leave a Comment »
Разходка из дебрите на съзнанието ипоследователните действия на промяната.
Не помня вече кой ми каза едно правило за запазване на равновесие. Всъщност това правило се използва при катерачите, но аз толкова го харесах, че започнах да го прилагам в чисто житейски план. Правилото гласи, че когато се спускаш или качваш, за да не загубиш равновесие, трябва [...]
Хайде да поговорим
Публикувано в Животът от нещата на февруари 5, 2008 | Leave a Comment »
Колкото повече растем и колкото повече опит придобиваме и колкото повече познания трупаме и колкото повече осъзнаваме взаимовръзките и зависимостите в света, който ни заобикаля, толкова повече губим желанието си да изразяваме мислите, които трупаме в следствие на преминаването ни по пътя.
Често тези мисли са толкова страховити и плашещи, че се страхуваме от изричането им, [...]
Раждането на демон
Публикувано в Животът от нещата на февруари 3, 2008 | Leave a Comment »
Имало едно време…
Всъщност така започват приказките за деца, а това дори не е приказка за възрастни.
Та значи имало едно време… време, в което добротата била присъща на човека с цялата мекота на търпението, топлината на усмивката, нежността на прегръдката и силата на убедеността, че любовта побеждава всичко.
В това време на безвремие, човекът живеел щастливо, обграден [...]