Любов по време на… холера

Гледах филма. Със сигурност не в най-подходящия момент. Гарнирах го с ягоди с течен шоколад. Още по-неподходящо. И трябваше да разбера…
Навярно, че…
Любовта може да трае цял живот. Да, зная. Макар че животът ми е все още твърде кратък, там в дълбините на душата си усещам, че тъмната синева може да живее [...]

Прочетете пълния пост »

17 мига от…

1.
Хей…

2.
Магнит. Зарязвам всичко.

3.
Събуждане. По-скоро опит. Трудно е, знам. Но е източник на бурен смях.

4.
Докосва ме слънчев лъч. И милва нежно всички сетива.

5.
Говорим. И никой не забелязва, че е нощ. Още по-малко, че утрото е дошло. И сякаш нищо не сме казали.

6.
Трето гише. Спориш. Искаш направо на първо. Да не забравиш слънчогледа.

7.
Киното се отлага. Смутени. Но [...]

Прочетете пълния пост »

I Walk Alone

… but I need your hand…

Прочетете пълния пост »

Падаме, ставаме…

Мислех си, че като деца падаме, кървим, а после след минутки ставаме, тичаме и се смеем все едно нищо не се е случило. После се обръщаш назад, гледаш белезите по ожулените колене и си мислиш, че ако не е този белег, изобщо няма дори да помниш, че ей там някъде си си разбил главата примерно.
А [...]

Прочетете пълния пост »

Sun

Само едно нещо не достигаше, за да бъде денят перфектен…

Прочетете пълния пост »