Падаме, ставаме…

Мислех си, че като деца падаме, кървим, а после след минутки ставаме, тичаме и се смеем все едно нищо не се е случило. После се обръщаш назад, гледаш белезите по ожулените колене и си мислиш, че ако не е този белег, изобщо няма дори да помниш, че ей там някъде си си разбил главата примерно.
А [...]

Прочетете пълния пост »