Благодаря за помощта

Има дни…

…в които те блъска автомобил, който просто продължава по улицата, а ти лежиш в прахта и първата ти мисъл е учудването, че си жив. А втората колко много неща не са се случили, а искаш и трябва да се случат и заради тях трябва да се изправиш.

…в които не можеш дори да се усмихнеш от физическа болка, но потъваш в хриповете на сълзите и осъзнаваш, че болят физически повече от смеха.

…в които мислиш, че цялата медицина е безпомощна пред теб и срещаш само вдигнатите в учудване рамене.

…в които се влачиш на четири крака из дома си в опит да си сипеш чаша вода.

…в които сълзите просто се стичат сами, защото се чувстваш безсилен и смачкан.

В тези дни…

…се чувствам толкова малка, че мога да се събера в две шепи. Искам да попадна там, пръстчетата да се обвият нежно около мен и да ме скрият от целия свят. После леко да се разтворят, да се плъзнат по сълзите на бузите ми и да ги изтрият завинаги. А после да разтеглят закачливо истинска усмивка на устните ми.

…имам нужда просто от една прегръдка, за да продължа напред. Едно рамо, на което да се опра, за да продължа да се справям с целия хаос в мен и около мен. Една разумна дума, която да изкара лошите хапещи бръмбари от полудялото ми съзнание…

В тези дни благодаря на всички за помощта, защото ме учат да оцелявам сама.