Начало » Животът от нещата » Дивият гълъб – 1

Дивият гълъб – 1

Day by day

ноември 2006
П В С Ч П С Н
    Дек »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Сън или реалност?

Това съм аз – видимо в летеж в дълбокото синьо небе. Не мога да кажа дали сънувам или съм буден. Брулещ вятър се блъска в крилото ми – духът ми се рее и тялото ми е мощно и силно. Светлината на утрото изглежда безкрайна и слънцето грее ярко и красиво над света. Толкова красота! Изкачвам се още по-високо, душата се рее по-надалеч.

Ягодовите полета изчезнаха от погледа ми и света внезапно се разкри пред мен по-широк, като дебел син килим. Това е страната на чудесата, която никога преди това не съм виждал. Обичам това място, така като обичам родното си място – с цялото си сърце – всичко е толкова красиво под крилете ми.

Сега отдолу се появиха къщите, заедно с живи, движещи се същества – това трябва да са хората, които мама ме предупреди да избягвам. Вероятно майка ми е изкуфяла вече. Те не изглеждат опасни – как може тези същества, които пълзят толкова бавно по земята – да са по-силни от нас, птиците, които се реем в небесата?!

Вероятно греша, но те не изглеждат толкова ужасяващи. Майка ми винаги ми е казвала, че човеците са коварни, нечестни създания, които непрекъснато се опитват да ни уловят и поставят в кафези. Как може такова нещо? Вероятно не съм достатъчно умен, за да проумея това. Внезапно ме обзе желанието да видя и опозная тези хора, затова полетях по-ниско като пикирах над тях, за да видя всичко по-ясно. А майка ми винаги ми казваше: „Триковете на човеците са множество, техните лъжи са скрити в коремите им; винаги се пази.“

Внезапно осъзнах, че искам да видя тези лъжи на човеците. Как могат да ги крият в коремите си? Беше ми невъзможно да разбера.
Спускането – историята започва

Спуснах се плавно като кръжах във въздуха над селището. Нещата долу сега се виждаха съвсем ясно. Мога да видя хората, стадата им, пилетата и много други неща, които никога не съм виждал досега. Група гълъби лети наблизо, а други гълъби са кацнали на клона на едно дърво.

Спуснах се долу, за да се присъединя към разговора им – или пък за да си почина? Не си спомням точно защо сега. Чувствата ми по това време бяха доста объркани. Но исках много да узная повече за живота им.

– От къде си? – ме попита един гълъб. Той е по-възрастен от останалите, но не мога да кажа със сигурност дали е водачът на групата. Както и да е, не съм от тази група, затова положението му не е толкова важно за мен. И затова отговорих просто – Аз съм от ягодовия пасаж.

– Чух за това място от дядо ми – нашите предшественици са дошли също от там – отговори той. – Но мислех, че е доста далеч и че отнема месеци да се долети от там. Ние не можем да летим толкова. Вероятно си се загубил?

Толкова ли е стар, че да не може да прелети това малко разстояние за няколко дни както аз направих? Вероятно е доста по-възрастен отколкото изглежда – или вероятно си мисли за друг ягодов пасаж. Ако дядо му е дошъл от същото място, ние можеше и да сме роднини дори. Отговорих му:

– Те съм се загубил – упражнявах се да летя и дойдох тук нарочно. Летях няколко дни, но не съм ял нищо откакто тръгнах от дома.
Какво е душата?

Старият гълъб ме погледна учуден: – Ти трябва да си див гълъб – каза той учуден. – Всички казват, че ние не сме толкова смели като вас, не мислим по-далеч от клоните, на които почиваме и клетките, в които спим. Винаги съм живял тук и не съм отивал по-далеч от района – пък и защо ми е? Тук си имам клон за почивка и клетка за сън и всичко е направено за мен. Защо да отивам там – за да страдам? Освен това съм женен. Имам семейство. Пък и къде да отида? Стопанинът ми се грижи добре за мен – завърши той като малко наду перушината си.

– Чувал съм някои да казват, че човеците са ужасни – отговорих му, – Казват, че ако човеците ни хванат, ще поробят душите ни. Вярно ли е това?

– Душа? Какво е душа, дядо? – попита едно малко гълъбче, което седеше зад мен. Аз замръзнах в недоумение, че то не знаеше тази дума, не знаеше какво е душа. На какво учат тези гълъби децата си? Да живеят без душа, без да разбират какво е душата, е безсмислено. Да имаш душа, свобода – тези неща не могат да се купят или получат като подарък; те не се постигат и чрез молитва дори.

Свободата на душата – чувствах – е решаваща за тези жалостиви гълъби. Без нея – животът е безсмислен, а както изглеждаше – те не бяха чували тази дума.

Старият гълъб докосна челото на внучето си и каза:

– Не зная какво е душата. Веднъж чух думата от дядо ми, който пък я беше чул от неговия прадядо. И вероятно той пък я знаеше от прапрадядо си. Моят дядо понякога казваше, че „ние гълъбите сме изгубили душите си отдавна” и вероятно това е душата, която този див гълъб спомена сега – и днес ние не притежаваме дори и сянка от душата.

Старият гълъб се обърна към мен и ме попита:

– Кажи ми, дете, знаеш ли какво е душата?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: