Начало » Животът от нещата » Дивият гълъб – 3

Дивият гълъб – 3

Day by day

ноември 2006
П В С Ч П С Н
    Дек »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

В търсене на себе си

Напускане на дома

– Нашествието на хората е ужасно – каза тя. – Бъдещите поколения никога няма да видят чисти вода и въздух и всички ще мислят, че винаги е било така. Те ще попаднат в капана на хората. Тези хора идват все по-близо и близо до нас и скоро ще стане твърде късно да се върнат обратно. Никой не може да ни спаси от съдбата ни – ние трябва сами да се спасим. Нека излезем навън. Време е да ти разкажа за баща ти.

Тя ме изведе навън. Около нас земята бе покрита с диви цветя и зелен килим – без пътища, без стъпка, просто безкрайна разлюляна степ. Нашата земя се простираше в долина, стигаща до речния бряг, с хиляди гнезда наоколо. Девствената река се простираше в краката ни като изпращаше приспивната си песен до нас. За мен това бе най-красивото и безопасно място на света. Ако не бяха хората, щяхме да живеем в този рай завинаги.

– Това е твоят дом – каза мама. – Това е земята на твоите деди. Баща ти и дядо ти, и двамата водачи на гълъбите от територията, всеки от тях помогна тя да стане още по-красива. Те ни издигнаха още по-високо сред гълъбите. Тежестта на твоите рамене е голяма и се надявам, че ще последваш смелите стъпки на баща си. Всяка сутрин съм те учила да летиш хиляди километри на ден. Мускулите си са силни, а мъдростта ти вече голяма. Тялото ти вече е пораснало и сега твоят ум, главата е време да го последна. Винаги бъди внимателен с хората. Не мисли, че те просто ходят на земята под нас и ти си в безопасност. Те имат оръжия. Могат да те прострелят от стотици метри. Знаеш и как умря баща ти?

– Не – отговорих. – Веднъж започна да ми казваш, но спя и каза, че още не е дошло времето.

– Ето сега времето дойде – отговори ми. – Преди няколко дни тук имаше хора. Те ни гледаха внимателно. Трябва да намерим безопасно място преди да се върнат отново. Заради тях умря баща ти.
Гордо наследство

– Моля те, мамо, кажи ми как умря татко – лицето на майка ми бе помръкнало.

– Един ден баща ти бе извел група гълъби да търсят храна. Обикновено те избират безопасни райони с изобилие от храна. Баща ти винаги водеше тези мисии – беше силен и отговорен водач. И така този път поведе другите навън, но след няколко дни не се върна. Бях ужасно обезпокоена. Обикновено, ако намереше място с храна на не повече от половин ден полет от тук, трябваше да местим гнездото. Той не трябваше да отива толкова далеч от дома.

– В сърцето си бях сигурна, че е станало нещо лошо. По това време точно се бяха появили братята и сестрите ти и не можех да тръгна да го търся. След няколко месеца един от гълъбите, отлетял с баща ти, се завърна. Това засили увереността ми, че баща ти е попаднал в опасност, капан. След това се завърнаха и останалите – един по един. Всички без баща ти.

В този миг очаквах майка ми да се разплаче, но вместо това с очите й се появи проблясък на смелост.

– Баща ти беше кралски гълъб с горд дух. Как можеше да е защити останалите, а себе си не? Как може гълъб, уловен от хората, да се завърне и да изпълни ролята си? Хората го бяха хванали, задържали в плен, но запазвайки кралската традиция, той беше отхапал езика си. Не е могъл да понесе и секунда да бъде затворен в клетката. Клетката се е обляла в кръвта му. Той отказал храната им и водата и живял точно седмица. Пожертвал се е. Но духът му останал свободен. Надявам се, че когато пораснеш, ще бъдеш като баща си – защитник на свободата.

– Мамо, а защо татко не е избягал като другите гълъби?
Свобода или смърт

– Хората са се надявали баща ти да се чифтоса с една гълъбица, домашна, и да направят смесено любило с нея. Но той не би имал деца, които да живеят в робство – това би било твърде срамно за него. Гълъбите в твоя сън бяха наследници на приелите робството, на тези, които се молят за живота си. Хиляди смърти са за предпочитане пред тази. Ти си син на този смел гълъб. И трябва да запазиш духа му жив – каза тя.

Тези думи ме шокираха за дълго. Определено бях очарован да съм син на толкова смел баща, но бях развълнуван от гордост и щастие. Сърцето ми бе силно и гордо. С цялата си любов, изпълнила сърцето ми, прегърнах мама.

– Сега трябва да вървиш – каза ми тя. – На раменете ти е спасението на родния дом и всички гълъби. Не оставяй тези гълъби без водач. Хората са все по-агресивни, използват всички тактики да ни уловят в капан. Върви сега и намери безопасно място, дете.

Крилете ми бяха мокри от сълзите й. сега значението на съня ми бе повече от ясно – трябваше да тръгна на експедиция. Но без никаква причина, бях уверен, че ще попадна в капана на хората.

Летях все по-далеч и по-далеч, първо покрай реката и след това над хорските домове. Нямаше нищо, което да прилича на мястото в съня ми, но съм внимателен – летях високо и по-високо. Крилете ми имаха достатъчно мощ. Не чувах хорска реч, само музиката на вятъра бе в ушите ми.
В търсене на нов дом

Тези хора не са толкова силни и страшни, мислех си. Ако летя твърде високо, се страхувах да не пропусна целта си. Казано честно, не бях съгласен с плана за преместване на мама. Земята ни бе доста високо, как можеха хората да се изкачат до там? Бяхме живели там поколение след поколение, в щастие. Защо трябваше да напускаме сега, да бягаме от хората, които са по-слаби, отколкото си представяхме? Летях над къщите сега. Не усещах опасност. Вероятно мама се тревожи прекалено.

Небето потъмня. Всичко стана тъмно и светът изчезна във вечерния здрач. Всичко потъна в нощта, осъзнах, че съм летял цял ден и съм изтощен. Трябва да отдъхна. Вече бях прелетял запада, севера и юга, но още не бях открил мястото.

Вероятно съм летял твърде високо. Утре ще отида на изток, ще летя по-ниско. Звездите обсипаха небето. Как може да живеем в този свят, изпълнен с красота, и да се страхуваме? Бавно се спуснах и кацнах на едно дърво. Утре ще се събудя, но не зная къде. След това ще започна отново като летя по-ниско. Вероятно ще намеря нашия нов дом.

Лиричен глас ме събуди, изтръгна ме от съня ми, сладкия сън на младото тяло и на измореното отвъд предела. Група гълъби кръжеше над мен – чух гласовете им сред пляскането на крилете им и бях изумен да видя, че гледаха точно към мен. Първо помислих, че това са гълъбите от съня ми, но след това видях, че са други.

Помислих си, че трябва да се нахраня с нещо. Попитах тези гълъби къде има безопасно място за храна. Те внезапно промениха посоката като отлетяха далеч от селището. Последвах ги.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: