Начало » Животът от нещата » Дивият гълъб – 4

Дивият гълъб – 4

Day by day

ноември 2006
M T W T F S S
    Дек »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

В името на свободата
Свобода или смърт

– Хората са се надявали баща ти да се чифтоса с една гълъбица, домашна, и да направят смесено люпило с нея. Но той не би имал деца, които да живеят в робство – това би било твърде срамно за него. Гълъбите в твоя сън бяха наследници на приелите робството, на тези, които се молят за живота си. Хиляди смърти са за предпочитане пред тази. Ти си син на този смел гълъб. И трябва да запазиш духа му жив – каза тя.

Тези думи ме шокираха за дълго. Определено бях очарован да съм син на толкова смел баща, но бях развълнуван от гордост и щастие. Сърцето ми бе силно и гордо. С цялата си любов, изпълнила сърцето ми, прегърнах мама.

– Сега трябва да вървиш – каза ми тя. – На раменете ти е спасението на родния дом и всички гълъби. Не оставяй тези гълъби без водач. Хората са все по-агресивни, използват всички тактики да ни уловят в капан. Върви сега и намери безопасно място, дете.

Крилете ми бяха мокри от сълзите й. сега значението на съня ми бе повече от ясно – трябваше да тръгна на експедиция. Но без никаква причина, бях уверен, че ще попадна в капана на хората.

Летях все по-далеч и по-далеч, първо покрай реката и след това над хорските домове. Нямаше нищо, което да прилича на мястото в съня ми, но съм внимателен – летях високо и по-високо. Крилете ми имаха достатъчно мощ. Не чувах хорска реч, само музиката на вятъра бе в ушите ми.
В търсене на нов дом

Тези хора не са толкова силни и страшни, мислех си. Ако летя твърде високо, се страхувах да не пропусна целта си. Казано честно, не бях съгласен с плана за преместване на мама. Земята ни бе доста високо, как можеха хората да се изкачат до там? Бяхме живели там поколение след поколение, в щастие. Защо трябваше да напускаме сега, да бягаме от хората, които са по-слаби, отколкото си представяхме? Летях над къщите сега. Не усещах опасност. Вероятно мама се тревожи прекалено.

Небето потъмня. Всичко стана тъмно и светът изчезна във вечерния здрач. Всичко потъна в нощта, осъзнах, че съм летял цял ден и съм изтощен. Трябва да отдъхна. Вече бях прелетял запада, севера и юга, но още не бях открил мястото.

Вероятно съм летял твърде високо. Утре ще отида на изток, ще летя по-ниско. Звездите обсипаха небето. Как може да живеем в този свят, изпълнен с красота, и да се страхуваме? Бавно се спуснах и кацнах на едно дърво. Утре ще се събудя, но не зная къде. След това ще започна отново като летя по-ниско. Вероятно ще намеря нашия нов дом.

Лиричен глас ме събуди, изтръгна ме от съня ми, сладкия сън на младото тяло и на измореното отвъд предела. Група гълъби кръжеше над мен – чух гласовете им сред пляскането на крилете им и бях изумен да видя, че гледаха точно към мен. Първо помислих, че това са гълъбите от съня ми, но след това видях, че са други.

Помислих си, че трябва да се нахраня с нещо. Попитах тези гълъби къде има безопасно място за храна. Те внезапно промениха посоката като отлетяха далеч от селището. Последвах ги.
Глад
– Къде отивате? – попитах един от гълъбите в ятото.
– Към мелницата.
– Какво ще правите там?
– Ще търсим храна.
– Търсите някаква храна?
С леден поглед той ме попита:
– Ти див гълъб ли си?
– Да, аз съм от ягодовите полета.

Ловци на гълъби
Последвах ги до мелницата, където видях огромна купчина пшеница, покрита със слама. Вкусът бе наистина сладък и мислех, че това стопанство изглежда добре – без следа от човешко присъствие. Другите гълъби изглеждаха спокойни и доволни. Започнах да вярвам в тази мирна среда, окуражих се и реших да утоля глада си.
Наоколо нямаше нищо от това, което мама бе описала. Пристъпих уверено към пшеницата пред мен. Внезапно, нещо силно ме клъвна за врата. Опитах се да се придвижа, като изстреляна стрела, но открих, че вземам от храната и незнайна сила ме задържа. Опитах да се скрия, но не можех – бях прикован надолу, летящ, в кръг, без посока.
Всички други гълъби кръжаха наоколо и се страхувах да не падна на земята, както в съня си. Страхувах се да не попадна в ръцете на хората, но нямаше хора. Времето минаваше, во нямах идея колко часа са минали. Внезапно се появиха двама човеци, помислих, че ще ме уловят – но след това се успокоих.
– Това е див гълъб – каза по-младият от тях.
– Хвани го здраво – завържи крилете му и няма да избяга – каза другия. Заедно те завързаха крилете ми, хванаха ме за врата и се вторачиха в очите ми.
– Хей, това е страхотен вид – наистина голям късмет – каза по-възрастния като ме опипа и погледна отблизо.
– Този гълъб е почти безполезен – пусни го на свобода – каза по-възрастния. – Освободи го. Той вече е отхапал езика си. Когато хванеш този вид гълъб, нямаш друг избор, освен да го пуснеш на свобода. Обикновено той е водач на ятото.
– Нека поне го запазим за яйца – възрази по-младия.
– Този вид гълъби – ако го задържим – няма да се храни и пие. Той ще се съпротивлява и отказва до смърт.
– Нека поне опитаме – настоя пак младия.
– Добре, твоя работа. Ще видиш, че ти казвам истината. Веднъж хванах подобен гълъб и настоявах да го задържим – но той оцеля само седмица – каза по-възрастния.
– Ще го опитомя – каза уверено младият.
– Никога няма да ме опитомиш – помислих си. Ще намеря пътя към дома. Бях засрамен от себе си заради неуспеха да приема думите на майка си и да попадна в капана на човеците. Събрах всичките си останали сили и почувствах за миг, че мога да отлетя свободен. Вместо това паднах на земята.
Младият ме опакова – планирайки вероятно да ме вземе със себе си нейде. Вероятно искаше да върже крилете ми и да ме сложи в клетка. Видях няколко гълъба зад железни решетки, всички събрани в един ъгъл.
– Трябва да си бил много гладен, иначе нямаше да паднеш в капана ми – каза младия като сложи храна и вода в единия ъгъл на клетката. Веднага след като сложи храната гълъбите се скупчиха в ъгъла. В този момент гневът ми избухна и се зачудих дали ако се блъсна в решетките няма да получа фатален кръвоизлив, който да сложи край на този кошмар.
Но крилете ми оставаха вързани – бях неподвижен. Повдигнах глава леко към слънцето и помислих, че преди по-малко от ден бях паднал в капана на хората. Ако мама можеше да ме види сега, какво ли би помислила? Притиснах се надолу към пода.

Нито ям, нито ме изяждат
В съня си видях мама да лети в синьото небе, видях и баща си – голям и силен – и се почувствах горд. Те се опитваха да ме повикат и аз летях към тях. Отново летях към тях и те ме викаха. Спрях полета, спряха и те. Бях жаден и извиках:
– Мамо, вода!
Човешки глас ме върна обратно към действителността.
– Този гълъб е наистина упорит. – каза един глас. – От пет дни нищо не е ял. – Това беше по-младият от двамата, които ме уловиха.
– Нали ти казах, че е безсмислено да се опитваш да го храниш – отговори по-възрастния. – Просто го пусни. Да гледаш как този гълъб умира е твърде жалко.
– Но ако той продължи да упорства, ще умре. Няма ли да е по-добре да го сготвя за закуска на децата?
Възрастният отново възрази:
– Няма да се нахраниш от него и вероятно ще се разболееш. Просто го пусни.
– Ако го пусна на свобода, не печеля нищо – отвърна младия.
– Нищо добро няма да излезе от това.
– Трябваше да го направим на супа веднага – каза младия. Докато се опитваше да развърже крилете ми и ме постави на пода, събрах всичките си останали сили като мислех, че бих могъл да отлетя в небесата. Но телта бе твърде дебела, не можех.
Исках да се надигна от пода на клетката и да избягам, но не можех. Клетката бе изключително добре направена в коварността си, мислех си, като позволява на затворения да види чудесно забранената му свобода – без надежда да я достигне.
Мислех си, че въздухът в клетката и извън клетката трябва да е същия, но животът от тази страна на решетките принадлежеше на друга вселена. Който бе създал тази клетка трябва да е бил с железен юмрук и черно сърце – уред, предназначен да обездвижва малките създания като мен. Със затварянето на тялото ми, те се надяваха да поробят душата ми. Исках да сложа край на живота си, но не можех, и това беше най-лошото от всичко.
„Безсърдечни хора, убихте свободата ми – исках да изкрещя – освободете ме или ме оставете да умра!”
До мен достигна познат мирис и видях мама – очите й горяха гневни като видя разрошената ми перушина, счупена човка, моите патетично увиснали криле.

Бягството на душата
– Прости ми, мамо – започнах да казвам. – Не отговорих на доверието ти. Не съм достоен да бъда твой син. – наведох глава като осъден престъпник. Защо не бях умрял преди тя да дойде?
– Направил си всичко по силите си – отговори ми тя. – Сега трябва да сложиш край на това.
– Но, мамо, не мога – отговорих й. – Затворник съм, омаломощен и слаб. Колкото и да искам да умра, не мога.
– Това е ясно – каза тя. – Затова дойдох да ти донеса свободата.
– Не заслужавам свободата – казах. – Не заслужавам да бъда твой син.
– Тогава трябва отново да ти кажа – донесох ти свободата. Ти си мое дете – не трябва да си принуден да живееш като роб, но имаш право да умреш смело, с величие – каза тя като побутна малко храна към мен.

Високата цена на свободата
– Тази ягода е от отровен вид – изяж я и ще бъдеш свободен. Възстанови честа на ятото. И помни, че винаги цената на свободата е висока. Ела, премести човката си към мен.
Погледнах мама за последен път. Тя изглеждаше спокойна и смела. Отворих човка – единственото ми останало оръжие – враг за хората, защитавало и хранило ме и след това подвело ме към капана на хората. Сега то е счупено, разбито в сблъсъка ми с железните решетки.
Отровата от ягодата премина през мен като звука на самата свобода, заедно с благодарността, че сега, най-накрая можех да умра свободен. Почувствах, че душата ми гори – страдаща, но свободна.
Виждах всичко ясно – небето бе все така синьо и светът оставаше толкова прекрасен, всичко бе толкова тихо и застинало. Група гълъби се бе събрала в ъгъла на клетката и се взираше в мен – озадачени и изумени.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: