Начало » Политически умозаключения » ЕС – през задната врата

ЕС – през задната врата

Day by day

декември 2006
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Европа не била възхитена, че ще се присъединим към нея след по-малко от месец. Нямало да ни дават шампанско и цветя, а фанфарите са на ремонт така или иначе. Не ни искат и да работим там.

Пък аз казано честно – не искам да ходя да мия чинии в Испания, нито пък да бера цветя във Франция. Цветя в България – колкото искаш, а чинии си имам и вкъщи – благодаря.

Не съм учила толкова време, за да ми казва някой дебел англичанин със средно образование, че „щом съм му отишла в страната да му ям хляба, ще го слушам и ще изпълнявам”. Аз не слушам и не изпълнявам от невръстна детска възраст.

Който го може, ще го направи, където си се е родил. Никога не ме влечало да напускам България и да захващам живот на емигрант, въпреки че съм опитвала живота навън. Може да звучи странно, но си харесвам България такава каквато е. Не че няма какво да се желае. Има и то много. Но тъй като не участвам нито в политиката, нито в големия бизнес – не мога да променя страната глобално. Успявам обаче прилично да управлявам своя малък свят.

Всъщност за момента единствения ясен плюс, който виждам от влизането ни в ЕС, е, че като ходя някъде, вече няма да се редя на тази дългата опашка по летищата, ами ще минавам бързичко на EU citizen. Омръзнало ми е да чакам с всички индийци, руснаци, китайци и не ги знам още какви по час-два да вляза някъде, където съм тръгнала да похарча малко пари. Всъщност никога не са ми правили проблем на влизане където и да било, но все пак се изнервям от чакането. Особено е неприятно да пътувам с някой EU citizen и да го карам да ме чака в кафето докато и мен ме пуснат.

Евентуалните минуси и разни вероятни плюсове мисля да не изреждам сега – то е ясно, че ще ни увеличат цените; ясно е, че стандарта щял да се увеличи; вероятно заплатите няма да се качват със същото темпо като цените… Но пък нали в един момент вероятно ще се изравнят нещата. Всъщност драмата на ЕС е, че част от хората си мислят, че това е някаква магическа пръчица, която ще дойде тука и ще ни оправи всичко – от дупките по улиците, до пустошта в главите.

Е – няма да стане така със сигурност. Има една приказка: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.” Само не знам защо всички я знаят и повтарят, но много по-малко от всички я спазват.

И пак си оставам с чувството, че ни пускат в пустата Европа през задната врата. И пак стигам до онази английска приказка: „Хубав човек, но чужденец.”


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: