Начало » Политически умозаключения » Опит за обяснение защо сме такива или кога ще се оправим все пак?

Опит за обяснение защо сме такива или кога ще се оправим все пак?

Day by day

декември 2006
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Или модерна народопсихология

В отговор на постинга на Ради Точев, когото поздравявам за инициативата. С поздрав и за всички оптимисти, не тези във въздуха, а тези – стъпили здраво на земята и знаещи какво правят. С въздишка за всички песимисти. За съжаление, българите винаги ще бъдем разделени на два лагера… Защо ли? Защото:

В продължение на столетия винаги сме търсили оправдание ту в нещастната си историческа съдба, ту в действията на Великите сили, ту в „световната конспирация” – но никога в самите себе си. Голяма част от българите смятат, че преди всичко външните обстоятелства са причина за тяхното сегашно положение. Усещането, че животът им не е в техните ръце, намалява желанието им за правене на избор и поемане на отговорност.

Световноизвестният икономист Джефри Сакс възкликва: „Никъде другаде не съм виждал толкова много интелект и толкова много бедност на едно място”. Според Менса Интернешънъл българите са втори по интелигентност след гражданите на Израел. Същевременно България е на едно от последните места в Европа по БВП на глава от населението. Според Ивайло Знеполски една от причините е, че „ние сме плод и жертва на културата си”. Действително, всички ние продължаваме да живеем с мисълта, че сме твърде интелигентни и достатъчно образовани. Живеем бедно и сякаш сме в депресия от неизбежните сравнения с Европа. Живеем с ниско самочувствие и непрекъснато иронизираме себе си с квалификации от рода на „българска работа” и с анекдоти за самите нас.

Примери за анекдоти? В ада грешниците от всяка нация били потопени в отделен казан с врящ катран и до всеки казан стоял по един дявол, който потапял обратно във врящата смес всеки, който се опитвал да се измъкне. Само до българския казан нямало нужда да стои някой, защото българите сами дърпали надолу всеки, който се опитвал да се надигне

Има и анекдот, според който един българин струвал повече от 15 японци, но 15 българи и колкото един японец не стрували.

Един сам французин е само един французин. Един сам немец – също си остава само един немец. Един сам българин е индивид, сила, цяла вселена. Ала когато станат трима, немците са вече армия, французите – нация, а пък трима българи на куп – най-много да направят четири партии.

9 от 10 германчета се раждали посредствени, но се организирали и постигали успех, като избирали за водач и следвали единственото умно между тях. На свой ред от 10 българчета 9 се раждали умни, но избирали десетото (най-глупавото) да ги води…

Пословичен стереотип е, че българинът е трудолюбив. Трудолюбието на българина обаче намира израз само в „своето”. За себе си българинът работи до изтощение. За българина съществува и още една особеност, която се свежда до „работа” на празни обороти. („Те ни лъжат, че ни плащат – ние ги лъжем, че им работим”). Всичко това кара българина да се задоволява с малко („Малко да е – мое да е!”), защото инстинктът за самосъхранение му подсказва, че ако има повече, то не само ще му бъде насилствено отнето, но може да му създаде и други проблеми – „Много хубаво не е на хубаво!”. По тази причина българинът икономисва и пести, но не за да реинвестира и да създава богатство, а за да зарови парите в земята, да скъта „бели пари за черни дни”.

Една от основните български черти е силното избягване на несигурността. Затова повечето хора искат да имат собствени жилища. Типичният българин има голяма потребност от правила и структура – най-вече, за да разбере „кое не е негова работа” и „кой няма право да му нарежда”. Структурата освен това му създава чувство за сигурност. Личният избор, който несъмнено е свързан с отговорност, за него е източник на стрес и объркване. Повечето българи предпочитат да правят онова, което са им наредили, и в много случаи са склонни да оставят работата да се провали, дори и да знаят как може да се избегне това – „Я да им видя сеира!“

Популярно схващане е, че българинът – сам за себе си – е индивидуалист. В трудни ситуации българинът гледа да се спасява „поединично” и в трудни времена се проявява „индивидуалната посока на оцеляването за сметка на държавността и националните каузи”.

Според съвременните социални науки индивидуалистични са обществата, в които преобладават хора, способни да направляват собствената си съдба и да поемат отговорност за собствените си действия, да се стремят не просто към оцеляване и удовлетворяване на елементарните си потребности, а към себереализация чрез постигане на високи цели. В общества от този тип „индивидът се възприема като изключително сложен” и „с много, висока ценност”. Една от най-същностните черти на индивидуалистичните общества е толерантността към различността и правото на автономен избор и поведение на индивида. В нашето общество по-скоро се проявява ниска степен на толерантност и дори нетърпимост към хората, които са дръзнали да се отличат с нещо от останалите („Я не сакам да съм добре. Я сакам Вуте да е зле.”).

Голяма част от българското общество е склонно да изрази индивидуалистични нагласи спрямо много социални въпроси. От друга страна, когато става дума за норми, много хора изглежда остават верни на колективистичните норми – индивидуалистичната ориентация се изразява от малцинство от населението. Тоест излиза, че българинът е типичен колективист, но проявява специфична форма на индивидуализъм в стремежа си „да се възползва от социалните блага, без при това да отдаде нещо от себе си в замяна.” Т.е. българският индивидуализъм е „авантаджийството”. „Българинът се възприема като човек, който не се „управлява” от ценности, обратно – той управлява ценностите си според конкретните нужди.” От тези разбирания на българите се появяват и т.нар. „връзки”. По-голяма част от хората, прекарали две и повече десетилетия в безвремието на социализма, отдават предпочитание на придобиването на обществен и икономически статус на база произход, образование, стаж, връзки и др., а не на доказани способности и реални постижения. И днес обикновеният българин продължава да разчита на своите познанства. Ето мнението на чужденец, работещ в България: „Тази страна определено […] е силно задвижена от връзките, много повече, отколкото всяка друга страна, която съм виждал […] Винаги е нужно да познаваш някого, който познава някого, който познава някого, това е верига от контакти.”

Наистина, българинът привидно изглежда индивидуалист по отношение решенията за действие и самостоятелното преследване на своя интерес. Обаче неговият „индивидуализъм” се „изпарява” тутакси, когато е необходимо да се поеме отговорност, а способността да се поема отговорност е – без съмнение – основен атрибут на индивидуализма. Българинът обича да контролира работата на другите – не само за да се чувства „началник”, но и „да не се мине” да работи повече от другите. Той обича да критикува, но мрази да го критикуват. Изпитва потребност да поучава и командва другите, защото това му помага да избяга от собствените си проблеми. Българинът не уважава себе си – има ниска самооценка – а който не уважава себе си не уважава и другите.

От десетилетия ни убеждават, че сме колективни същества. Така е по-удобно. Колективните същества биват управлявани по-лесно. Това е вярно само когато става дума за поемането на отговорност. Тогава край нас избива неумолим колективизъм. Във всички останали случаи, когато става въпрос за онова, което е наше или ни се струва, че заслужаваме, продължаваме да бъдем яростни индивидуалисти. Именно тук преминава една от основните разделителни линии в българското общество – между поданика и гражданина. Защото българското общество наистина е двуполюсно, разделено непримиримо между полюсите на зависимостта и свободата.

Поданикът никога няма да престане да търси закрилата на държавата, която всъщност никога не е харесвал напълно. Така е по-удобно. Някой трябва да се грижи за поданиците, докато те МРЪНКАТ и настояват да бъдат ЛЪГАНИ. Някой трябва да се грижи за онова, което поданиците искат и най-вече – да им помага да разберат какво всъщност искат.

Гражданинът знае, че държавата не е митично божество на закрилата. Той знае, че тя съществува само доколкото продължава да носи белезите на съзнателната и свободна воля. Когато някой управлява другите в името на някой друг, който пък чака да му дойде времето, гражданинът знае, че подобна държава е обречена на посредственост.

Съществена част от българското общество продължава да се съпротивлява срещу модерността. Неистово и колективно. Именно затова българският преход е по-скоро история на съпротивата срещу нормалността. За тези хора свободата е враг, който ги откъсва от удобното прикритие на общото безхаберие. При избори поданиците на господарството отново организират колективното си бягство от свободата. Отново чуваме как са готови да гласуват за един или друг кандидат, защото той ги е призовал заедно да направят нещо. Няма по-страшна заблуда през последните години от призива „Заедно“. Защото никога колективът не е правил нещо. Правили са го отделните хора, които, преследвайки собствените си житейски цели, са успявали да обединят усилията си.

Свободните хора у нас са малцинство. Винаги са били такива, но именно те са успявали да създадат основите на онова, което за удобство продължаваме да наричаме гражданско общество. Какво мога да направя тогава аз, гражданинът? След като голяма част от онези, които се борят за доверието ми, също носят духа на поданика? Освен да отстоя свободата на собствения си избор. И да продължавам да правя онова, което трябва, независимо от съпротивата на „самотната тълпа“, която продължава да търси поредния си „лидер“.

Бъдете лидери, хора!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: