Начало » Много или малко лични » Коледно почистване на времето и пространството

Коледно почистване на времето и пространството

Day by day

декември 2006
M T W T F S S
« Ноем   Ян »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Като гледам как всички са захванали равносметките, май и на мен ми е време за една, или поне за бегъл опит. Много не ме бива точно в тази част, особено що се касае за личната ми персона, виж с глобалните се оправям по-добре, може би защото към себе си съм прекалено субективна… Но – колкото, толкова : )

Значи – обективно и професионално – чудесна година. Изкарах тонове пари! С много нули отзад! Е, вярно, за шефа : )) но той поне ме гледа с благодарност и чат пат се сеща да ме потупа по гърба. Което пак си е нещо. Защото има едни неблагодарници, вечно нацупени, на които и Луната им е крива. Е, моят не е от тези точно, така че съм доволна. Справих се с неща, които не съм и подозирала, че мога да правя, защото само преди 10-12 месеца ама нищичко не разбирах от тях.

Та затова, нищо, че не Thanksgiving Day точно сега, исках да му благодаря, че ми се върза на лудата глава и ме остави да творя във всички посоки на маркетинга, рекламата и търговията. Не подозирах, че с приказки мога да продам и на ескимос хладилник… Но определено – и с известна гордост, признавам – задминах краставичаря : ))

Което е и хубаво, и лошо. Защото се замислих какво точно искам да правя. Вечно търсещата ми душа се мотае безцелно и измисля едни нови щури идейки, които обаче точно тук май няма да има как да приложа поради ограниченията на мащаба на творене.

Казват, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Май искам още да раста! В друг мащаб, с други неща искам да си играя. Но – Нова година – нов късмет. Стискам си палци.

Не мога още да усетя духа на празника, както повечето мило го наричат. Но усещам особена еуфория, че нещо предстои. Определено не ми липсва оптимизъм, как да не си завидя сама?! Усмивката, усмивката е хубаво нещо, особено като ми идва от вътре.

За личния аспект на живота си не искам да правя особена равносметка. Там положението не е чак толкова розово. Със сигурност открих, че народа окончателно е полудял (нямам някой конкретно предвид, просто общо наблюдение). Хората масово не знаят какво искат, но го искат сега и веднага, но не знаят и как да го поискат, да не говорим да знаят пък как да го направят. Идея нямате колко лични драми изслушах… колко разбити сърца опитах да утеша… колко усмивки се опитах да създам… колко надежда забърках… Обичам да създавам усмивки, топлина, радост… мисля, че го мога, но догодина ще го правя по-рядко вероятно. Раздавайки се прекалено много, постепенно губиш част от себе си. С всяка създадена усмивка, оставях част от душата си нейде. С всяка обич – губих по малко от себе си. Не знам колко имам, но искам да запазя останалото за себе си или поне за някой, който после няма да махне с ръка, ей така, и да ме остави да се оправям сама, когато аз имам нужда някой да ми направи усмивка.

Все пак искам да благодаря на всички, които бяха с мен през изминалата година – за малко или повече, дошли в началото или към края… Но догодина ще продължа само с тези, които ме разбират, които знаят, че съм вечния беглец… в надпревара с времето.

Във връзка с горната равносметка понаправих малка ревизия на личното си пространство. Първо си изчистих къщата от глупости и ненужни вещи и ги раздадох на хора, които имат нужда от тях. За какво са ми дрехи и вещи, които не ползвам от 2-3 години, имащи единствено сантиментална стойност, свързани с емоции, които няма да изпитам пак, не и със същите хора, не на същите места…

Днес си изчистих и кю-то. Беше пълно с хора, за които почти нищо вече не знам. Които имат някакви неясни за мен желания, които не могат да кажат нищо определено и смислено. Сбогом people. Успех и бъдете щастливи, но се уморих от мрънкането ви колко сте нещастни. Останалите в списъка са тези, с които ще карам новата година. И се надявам да добавям нови, но стойностни хора, не празни и объркани души.

В събота сутрин отивам на място, където единственото, което можеш да правиш, е да размишляваш в компанията на любими хора. Там няма интернет (има, но не ме интересува), смятам да си изключа и телефона. Смятам да изключа тази част от мозъка, която работи единствено за работни проблеми…Защото утре ще подредя и всичко в офиса.

Сега, след като изчистих къщата, офиса и виртуалното си пространство, единственото, което ми остана, е да изчистя и душата си…

Весела Коледа на всички! Усмихвайте се!

P.S. Забравих да благодаря на всички тук за създадените усмивки, за въпросите, над които ме накарахте да се замисля, защото ако някой не попита на глас, на мен не ми остава време да се сетя сама, благодаря Ви за споделените мигове на радост и не-радост. Благодаря Ви, че ме върнахте обратно към поезията, бях забравила, че мога да пиша… повече от 10 години не бях писала и ред мерена реч, сякаш музата ми бе останала някъде назад във времето и пространството, а сега – благодарение на всички тук, лети и препуска напред (може да не я виждате редовно, но тя е някъде наоколо и витае) :))

Още веднъж – много лимоново-сладки усмивки!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: