Начало » Ех тея Тя и Той » Няма невъзможна любов…

Няма невъзможна любов…

Day by day

декември 2006
П В С Ч П С Н
« Ноем   Ян »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

… има такава, която сами си забраняваме

Замислих се над понятието „невъзможна любов”… Няма такова нещо. Любовта е чувство, а всяко чувство е възможно. „Блян недостижим” също няма, всяка мечта е изпълнима, ако бъде превърната в желание или стремеж, а когато човек иска нещо, отива и си го взема, не си мисли дали е достижимо или не, или като минимум опитва да го получи по някакъв начин.

Човекът е интересно „животно” в крайна сметка. И не изключвам себе си от тази категория. Вероятно е страхотно да влезеш в ролята на „невъзможно влюбен”, на „несподеления” миг, на „горестната” тръпка. Но … колкото и съзидателно да е това в крехка тинейджърска възраст – с цел израстване и каляване на сърцето – в по-зряла възраст е – меко казано – нежелателно.

Сетих се за първата си голяма любов. Бях малка. На 14 май, или 15. Бяхме влюбени до такава степен, че дори когато си говорехме, трудно устоявахме на желанието да не отлепваме устните си. Един ден разбрах, че е флиртувал с друга. Отидох и му казах: „Бяхме до тук.” Той се разплака (а не беше от момчетата, които плачат), гледа ме с онзи поглед, с който гледаш, когато губиш почва под краката си, когато знаеш, че никога не можеш да върнеш това, което и било… И най-интересното е, че и аз се чувствах по същия начин. Но въпреки това казах онова „до тук” и просто се обърнах и си тръгнах, с високо вдигната глава, със смазано сърце, но бях убедена, че съм права. И до днес не съжалявам. Но продължих да го обичам известно (дълго) време и да страдам за него, в истинско въплъщение на „невъзможна любов”.

Но примерът е класически. Тази любов си бе много възможна, ако не беше моето „до тук”. Това беше любов, на която бях отрязала крилете преднамерено, защото ме беше заболяло … а после продължаваше да боли.

И затова си мисля – кое е по-силно – чувствата, т.е. сърцето или разумът? Идея нямам.

Колко може да търпи човек от любов? Четох история как девойка избягала от гаджето си, защото много я ревнувал и тя инсценирала, че я е набил, за да се махне от него… а го обича толкова много. Търпяла е ревността, но до един момент…

Знам и истории за жени, които са ежедневно унижавани от любимите си, редовно им се изневерява … и те търпят, „защото го обичам” – както казва една от тях.

Пък днес ме попитаха: „Какво мислиш за връзка с ангажиран мъж?” Ама, моля ви се, как точно се комбинират „връзка” и „ангажиран мъж”. Ах, да, сетих се! Ми това е просто секс и разнообразие. Ама че съм глупава понякога! А се имам за умно момиче : ))

И всъщност нищо не казах в крайна сметка : ))) Просто празни размисли във въздуха има ли невъзможна любов или просто си забраняваме да обичаме, когато да обичаш е в разрез с морални или други принципи…

Ама май много мисля… Когато ми се скача, ще скачам, пък каквото ще да става : )))

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: