Начало » Бизнес » Лелките също имат право да работят

Лелките също имат право да работят

Day by day

януари 2007
M T W T F S S
« Дек   Февр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

От вчера имам нова колежка. Сутринта шефа ненадейно ми заяви, че една девойка ще се пробва да работи при нас и аз – като псевдо-шеф на водопада, пардон офиса, ще трябва да я въведа в работата. Хубаво, казах си. За последните три години обучих куцо и сакато, още една жертва, голяма работа. Да – ама не.

Работим от 9. Новата колежка се появи в 12. Лошо няма. Объркала се е по пътя навярно. Не държа на точността чак толкова много. Но три часа и на мен се виждат прекалено.

Влезе в офиса, с капела, руски зелен шинел и полуматирани слънчеви очила. Погледна ме високомерно през бялата им част и каза, че идва да работи.

Помислих си, че чакам девойка. Пък то се оказа лелка. Вярно, той шефа е на 65, тъй че дамата на 45 определено му е девойка. (Как ли ме нарича мен, ми хрумна в този момент?)

Започнах аз да обяснявам. А тя грабна един тефтер и се стремеше да си записва всичко. След 10 минути ме прекъсна и ме попита за дума, казана преди осем минути?! Боже, тя да не очаква да й правя диктовки по цял ден? Че аз няма да мога да си погледна работата така. Никой не е влязъл в час от първия ден, където й да е отишъл да работи. Но това да започнеш да обикаляш из офиса и да се вреш в хората, разпитвайки ги глупости, определено надминава всякакво търпение у мен.

Ще си призная и какво ме вбеси. Беше си взела един стол и седна точно до мен. Плътно!!! Още малко щеше да седне у мен. И ми диша във врата цял следобед. Мразя да ми седят зад гърба. Чувствам заплаха в личното си пространство! С две очи вперени във врата ми!

Ей! Не мога да погледна в кю-то от това любопитно същество. И ме пита – а това (кю-то) за какво е?

Дадох й да снима двайсетина страници на копирката. Е – направи го – но трябваше да й обяснявам около половин час как се снима, а след това всички страници да се снимат минимум по шест пъти. Изхаби ми един пакет хартия. Едно другарче ме успокои снощи, че първия ден на всички им е нервно на ново работно място и не знаят какво точно правят. Не ме успокои обаче, че този период продължавал от седмица до няколко месеца.

Днес ще се учим да работим с компютър. ?!?! Знам аз, че има хора, които такова животно не са виждали, но много мразя да обяснявам А и Б на ПЦ-то. Освен това пропускам при обясненията съществени части, защото за мен те са даденост. Не знам как ще се оправям.

Но пък и лелките имат право да работят и трябва да ядат. Нали съм добра, ще стискам зъби и ще правя опити за обучение. Но ще й кажа да не си разнася дамската чанта цял ден с нея напред-назад. Никой няма да й я вземе по дяволите.

Леле, взех да дяволосвам, май съм ядосана и то преди да отида на работа дори!

И слушам това за начало на деня:


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: