Начало » Животът от нещата » „Кризата на 25-годишните” – стига глупости!

„Кризата на 25-годишните” – стига глупости!

Day by day

януари 2007
П В С Ч П С Н
« Дек   Февр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

„Да имаш целия живот пред себе си и да не знаеш какво да го правиш може да е доста стресиращо” – твърди една статия, писана от незнайно кого.

Досега определено не ме бяха обвинявали в стресираност и състояние на криза. Но зорлем да не остане само средната възраст със своята криза, трябва и 20-30 годишните да имат криза. В тоя ред на мисли, защо не обявят и една тинейджърска криза? Тя всъщност негласно е обявена и обикновено се нарича „пубертет”. Значи всеки човек изживява приблизително целия си по-съзнателен живот в състояние на криза или полу-криза. Защото състоянието на криза се предизвиква от натрупването на стрес. Тинейджърите са стресирани, че трябва да намерят начин да се изявят и да се поставят в обществото; 25-30 годишните са стресирани от необходимостта за професионална и семейна реализация; а средната възраст е стресирана от това, че или не е успяла да се реализира на някое от нивата добре, или от осъзнаването на факта, че човешкия живот е „миг от вечността” и времето неуморно лети напред към своя край.

Там пише:

„Целият живот е пред вас, имате всички възможности на света, изборът ви на практика е безграничен и точно това е проблемът. Вие сте объркани. Какво трябва да правите с живота си? Как да сте сигурни, че вземате правилните решения? Как да прегазите през всички тези възможности и решения, свързани с кариера и лични взаимоотношенията? Не може да разберете какво искате, докато не разберете кои сте всъщност вие, какви са вашите ценности, какво е най-важно за вас, какво ви вдъхновява… Какво искате от живота и как искате да ви запомнят семейството и приятелите?”

Да, определено животът е пред мен, дали имам всички възможности е малко спорно, както и възможността за безграничен избор, тъй като той е свързан с всички възможности. Единственото безгранично нещо, което е имам, е възможността да мечтая и дълбая в зоната на философията. Познавам много хора на тази възраст и казано честно никой не е напълно наясно какво точно иска и дори да е почти наясно, изобщо идея няма как точно ще го постигне. Затова всеки върви по различни пътища, опитва едно и друго, докато не намери правилния път. Някой никога не го намират и стигат директно до кризата на средната възраст. Други успяват да балансират с желанията и постигнатото и да изградят състояние на приблизителна удовлетвореност и щастие.

Тази статия определено е преводна, част от някакъв цикъл, със сигурност не предназначен точно за нас. „Не може да разберете какво искате, докато не разберете кои сте всъщност вие.” Дори най-великите философии на нашето време са се родили от търсене на „кой всъщност съм аз”. И видиш ли, и до след финалната права никой не е съвсем сигурен дали е открил истината. Затова в тази статия трябваше да се каже истината, че търсенето и намирането на себе си е отворен процес, който продължава цял живот и точно в това е чара му. Тоест това не е никаква криза, а най-хубавата част от житейския път, защото никога няма да свърши.

Не обичам да ми дават съвети. Предпочитам да си чупя главата и да откривам вярната посока – поне в житейски план на принципа „проба – грешка”. Да имам правото да греша колкото пъти преценя или колкото пъти са необходими.

Подобни материали са зловредни. Живеем във време, в което се твърди, че „човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му”. Бих добавила – главата в облаците е нещо хубаво, но именно личният опит учи, че мечтите са хубаво нещо, но краката трябва да са здраво на земята.

Всеки сам върви по пътя и от една статия нищо няма да се промени. Единствено на шега сега мога да обяснявам, че преживявам кризата на 25-годишните (а някой кризите ги държат по-дълго) и да го ползвам като още едно подходящо оправдание.

И знаете ли какво? Знам коя съм, знам какви ценности имам, знам и какво ме вдъхновява. Знам какво искам от живота. И знам как искам да ме запомнят, когато мен вече няма да ме има. И всъщност не съм в криза. Но това изобщо не променя картинката. Защото продължавам да търся…

Защото можеш да пропилееш живота си в поставяне на граници. А можеш и да го изживееш… Като непрекъснато ги преминаваш. Някои граници е опасно да бъдат преминати. Но ако поемеш риска да го направиш… гледката от другата страна е направо зашеметяваща!

И все пак, времето си лети.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: