Начало » Животът от нещата » Няма да слушкам!

Няма да слушкам!

Day by day

януари 2007
M T W T F S S
« Дек   Февр »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

От малка ми повтарят, че трябва да слушам като ми казват нещо възрастните. И слушах ли, слушах през годините. Ядях си попарката сутрин, на обяд изяждах гадните варени моркови в супата, а вечер си пиех млякото, защото така било полезно. Пък и нали слушкам. С времето правилата за слушкането се разширяваха непрекъснато. Ще се прибереш до 11. Няма да излизаш с него. Няма да дружиш с нея. Не се обличай така… Списъкът може да продължи до безкрайност. Чудя се защо всички слушканици са били или в сферата на не особено приятното, но полезно за здравето (по чужди сведения), или в сферата на полузабраните.

Пораснах. Като добро дете, продължавах да слушкам. Първата ми уж истинска работа, на крехките 19, беше при военните. Е, там какво слушане падаше. Не само слушаш, но и изпълняваш. Влиза чичото с пагоните, скачаш бързо и казваш високо: „Слушам!” И следва най-тъпото нареждане, което дори на три безсънни нощи не може да ми го роди главата. Повечето в стил „залудо работи, залудо не стой”. Но нали ми плащаха за слушкане, слушах и изпълнявах.

Защото са ме научили, че добрите деца са послушни. А аз бях добро дете.

В един момент обаче се получава, че от много слушане не знаеш на къде вървиш и какво правиш. Защото винаги ще се намери някой, който да си въобразява, че знае повече от теб кое ще е най-доброто за теб. Къде е свободната воля? Къде е правото на разумен избор?

В някакъв момент ми попадна репликата: „Добрите момчета отиват в рая, лошите – където си искат.”

Заплени ме. Не идеята, че мога да бъда лоша. Очарова ме идеята, че мога да ходя където си искам. И в буквалния, и в преносния смисъл. Че мога да вървя по разни пътища и да опитвам докато не намеря своя. Да бъда каквато си искам – днес една, а утре друга. Да избирам между възможностите – а те са много, и да преценявам сама коя е по-добрата.

Слушащите хора не отиват в рая всъщност (дори не се знае дали рая съществува всъщност, той е сложен там като морков за награда), те си живуркат в битието по един несъпротивителен начин. Не се тормозят с правото на избор, защото някой вече го е направил вместо тях.

Добрите момиченца слушат – мама, тати, бати, чичо… после някой любим, евентуално съпруг. Аз обаче не съм момиченце. И не слушам.

Какво предпочитам всъщност?

За слушането, правя нещо по-разумно, поне според мен. Не слушам, но чувам. После решавам кое е правилното. Това е разумният избор. Трябва да се мисли, понякога повече от един път, но да се мисли. И след това скачам. Най-много да си счупя хубавата глава.

Или пък да успея за почуда на всички.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: