Бяла образована жена вярва в Дядо Коледа. Ама че майтап. Не се смейте, знам, че не съществува наистина, но вярвам в него. Някак ми е по-лесно да изкарвам Коледа с вярата, че той съществува. Въпреки че колкото повече Коледи навъртам, толкова по-често влизам в неговата роля. И ако аз съм в ролята на Дядо Коледа, значи той е някъде наоколо. Иначе не бих се въплъщавала в нещо, в което не вярвам.
От малки ни учат на какви ли не щури суеверия, с които после се мъчим да се преборим. А някой от тях са определено зловредни. Толкова пъти съм чувала, че ако си помислиш нещо лошо, то привличаш лошото към себе си… А пък колко пъти това се е оказвало вярно.
Значи, минава ми котка път. Какво правя? Плюя три пъти в нейна посока, въртя се три пъти на улицата, хвърлям камък по нея (само ако я уцелиш се брои) или просто сменям рязко посоката и минавам по съседната улица? Да, ама не. Просто си карам по пътя. Статистически вероятността котка да ми мине път докато вървя е едно към едно. Или ще ми мине, или няма. Пък може и аз да й мина пътя. Да я видя как ще ме плюе после : ))
Сред другите упорито насадени суеверия се сещам как не трябва да се връщаш обратно като си тръгнал. Искате антидот за това. Върнете се – като се върнете – поседнете малко, след това тръгвайте да излизате, а пътьом се погледнете в огледалото и се усмихнете. Така се разваля лошотията.
Повече не се сещам, защото нашите просто не са суеверни. Тези двете са ми предали. Но пък има една книжка за суеверията, която като я разлистих изпаднах в нещо средно между кикот и бурен смях. Затова, за всеки случай във важни дни излизам от вкъщи с десния крак. Като разсипя сол, пак трябваше да правя нещо, но забравих какво.
А някой може ли да ми каже корективно действие за счупено огледало. Ама за няколко счупени. Суеверието твърди, че счупено огледало означава нещастна любов за броя години на колкото си счупил огледалото. Моите обикновено се разпадат на хиляда до милион парчета. Значи удрям джакпота от 7 години. Дали годините се акумулират или се застъпват – не знам. От последното счупено минаха някъде 2 години. И без да дърпам дявола за опашката или рогата точно в момента – определено ефекта ме е подминал. Но ако съм пропуснала да направя нещо – си питам, да знам.
Зодиите? Ми да кажа, че не уважавам астрологията, би било … ммм … невярно. Точната дума е, че определено ме забавлява. Като представител на най-вятърничавата зодия и с асцедент тази, която всички плюят като жилеща, определено мнението ми е по средата между вярата и недоверието, между широката (ехидна) усмивка и дълбокия замисъл.
Суеверията най-често са заблуди, обусловени от невежество, а често и от глупост. Не е ли по-лесно да обясняваме света и това, което се случва по логичен начин? Но знанията не винаги достигат, а търсенето на верния отговор е отвъд предела на силите ни. Тогава скачаме обратно в суеверията.
Глупости пиша, да взема да си прочета хороскопа сега и с десен крак, усмивка в огледалото и три камъка в джоба (за котките по пътя) отивам на работа.
PMark's World 