Начало » Политически умозаключения » Как се насажда нетолерантността

Как се насажда нетолерантността

Day by day

февруари 2007
П В С Ч П С Н
« Ян   Март »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

По рождение, никой не е нетолерантен към другостта, защото не сме си изградили ясни представи и рамки за нормалността и това, което извън нейните рамки. Винаги идва някакъв момент, в който това се случва, било то заради личен опит или … най-често защото обществото ти налага по някакъв начин своята представа за рамките.

Дъщеря ми е на 3 години и поради причини, които в случая нямат значение, ходи на детска градина, в която повечето деца са от турски или ромски произход. Всички деца са чисти и спретнати, просто малки грейнали личица. За мен няма значение принадлежността към определен етнос на родителите им, поне докато си ги гледат и са като всички останали български деца.

Снощи малката направи следното изказване: „Мамо, в градината само аз, Ади и Тоши сме деца.”

Попитах: „А другите деца какви са?”

Отговорът: „Те не са деца, учителката каза, че са циганета, значи не са деца…”

На три децата са в състояние да градят причинно-следствени заключения…

Една учителка в детската градина вече провали опитите ми да имам дете, което поне в ранна възраст не е обременено от истерията, която ни тресе, че имаме над 10 % турско и ромско население.

Не ме възприемайте погрешно. Не защитавам никого. И аз не харесвам представителите на малцинствата, които тънат в мизерия, които крадат и всячески се опитват да живеят на гърба на обществото. Но за да се опитваш да живееш на гърба на обществото, не е задължително да принадлежиш към някое от малцинствата. Познавам и съвсем белички хорица, които го правят. Вярно е, че ромите по-често попадат в тази категория, но колко от нас ще вземат ром на отговорна работа, която би му дала възможност да гледа семейството си нормално? Познавам добри ромски и турски семейства. Семейства като всички други. С единствената разлика, че са се борили три пъти повече, за да постигнат това, което на мен ми отнема далеч по-минимални усилия.

Някога, когато бях малка, дядо ми ме учеше, че цветът на кожата няма значение. Важен е цветът на душата. Както и цветовата гама на делата. Вярвах му, продължавам да му вярвам и днес.

Опитвам се да предам това ценно наследство и напред, на малката. Пречат ми обаче. Защото ако сега – на 3-годишна възраст – в нея насаждат нетолерантност към различните, ми е интересно какво ще жънем, когато тя стане на 18-20. Я някоя „Атака”, я краен национализъм. Които определено – поне за мен – нямат място в уж тръгналото ни да се европеизира общество.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: