Начало » Уимонени усмиФки » Оставете блондинката на мира!

Оставете блондинката на мира!

Day by day

февруари 2007
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Това, което не знаете, е, че от събота насам съм блондинка. Е, не съвсем истинска. По-скоро леко карамелен вид, тип южноамерикански. Като Шакира или като Джей Ло. И постоянно имам блондински проблеми, ей!

За последните три дни изслушах толкова вицове за блондинки, колкото не бях чувала за последните две години направо. Не мога да разбера защо като ме види някой и се чувства задължен да ми разкаже вицове за блондинки. От къде си ги вадите тези вицове, просто не знам. Аз против блондинките против нямам, смея си се весело на вицовете и продължавам напред.

Но отношението към блондинките е толкова тенденциозно, че чак от напушения смях, яд започва да ме хваща.

Прибирам се аз с едно такси и му казвам на светофара в ляво и после първата в дясно. А той се обръща и гневно ме пита: „Последно в ляво или в дясно?” Какво неясно му бях казала, така и не разбрах. Сопнато му повторих указанията. Пък той като се ядоса и като заби един остър завой, чак му изгасна двигателя. Хак да му е. Три часа стоя пред блока в опити да се отпуши. Това че съм блондинка, не значи, че не знам кое е ляво и кое дясно, мамка му. Признавам си, че и като брюнетка ми се е случвало да бъркам посоките, но това е заради дълбоката ми мисъл. Посоките не са от първа необходимост все пак.

И друго има. Хората започнаха да ми говорят по-бавно. С по-елементарни думи. Ей, ще затъпея така. Не е нужно да ми обяснявате като на тригодишно дете какво искате. Влизам в магазина, пазарувам, казва чичото сметката. Не го чух. Питам: „Моля?” А той бавничко повтаря: „Дваааанаааадееесет лева и шейсет стотинчици”. Ако ми каже бързо „дванайсе` и шейсе`” пак ще го разбера, но той май си въобрази, че ще започна да събирам 12 + 60 и ще взема да му дам седемдесет и два. : ))) Пък ако си е представил и колко време ще ги събирам, явно затова му бе такава весела физиономията.

Проблеми, проблеми… чувствам се принизена от отношението на хората. А не е хубаво така. Защото русата ми главица не ме прави по-глупава отколкото си бях в събота сутрин на събуждане.

Има и предимства, да не мислите, че няма. Много обичам да ми четкат женската суета като се обръщат след мен на улицата. Недостатък: един клиент върви по улицата, взира се в мен, поздравявам го, а той си ме подмина, не ме позна горкия май … Предимство: като вляза някъде, се забелязвам веднага. Започнаха да ме обслужват по-бързо. Усмихват ми се повече. Но не знам само защо са тези блясъци в очите им?

И все пак да не забравяме, че съм брюнетка (дали пък не бях с червена коса? бах, как не помня вече) под прикритие и голямата ми уста и чудесния ми сарказъм и ирония не са останали във фризьорския салон.

Тъй че – пазете се от блондинката, ей :-Р

[снимков материал няма да прилагам, че не е прилично да си правя самореклама, търсете ме по улиците, там нейде свети ми главицата]

А кой твърди, че блондинките не пеят рок?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: