Начало » Животът от нещата » Нищо не се случва случайно

Нищо не се случва случайно

Day by day

февруари 2007
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

На Tanque

Имало едно време …

едно малко цвете, с бели и жълти нежни листенца.

С прекрасна усмивка. С нежна като пролетен вятър душа. С искряща и изгаряща обич към любовта. То много се радвало на слънцето, на вятъра, на морския бриз, на сутрешната зора, на вечерния здрач. И хората много му се радвали, защото било единственото цвете на тази полянка. Предизвиквало у тях чувства на безбрежност, нежност, обич и усещане за красота.

Един ден, децата играели на полянката, където цветето живеело. Внезапно едно от тях, затичано след топката, без да иска стъпило с крачето си върху цветето и прекършило ствола му.

В този миг цветето се било взряло в слънцето и се радвало на топлината, която озарявала личицето му. То не усетило заплахата от детското краче. Но почувствало болката на неочакваното посегателство, изненадата на края. Красотата лежала с прекършен живец върху поляната, а децата продължавали да играят безмилостно наоколо. Цветето лежало настрани и усещало тъжно как животворния сок от земята не достига до него. Как миг след миг прекрасните му цветове помътняват. Затворило очи и заспало завинаги.

Минала есента с безбройните жълто-кафяви цветове, а после и зимата, с всичко замръзнало в бяло.

***

Дойде и пролетта. Минах пак през тази полянка. Исках да извикам цветето обратно в спомените си. Полянката обаче бе пълна с много цветя, досущ като това от миналата година, събрани на малки островчета. Явно заспивайки, цветето бе пръснало тичинките си навред. И със завръщането на топлината на слънцето, всички те се бяха събудили за нов живот. За да даряват нова красота. Загубата на цветето не бе случайна.

Усмихнах се. Повярвах, че любовта и красотата никога не умират. Независимо дали ги тъпчем или не – те са винаги тук.

Въпрос на усещане.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: