Начало » Животът от нещата » Няма отчаяни съпруги – а просто примирение

Няма отчаяни съпруги – а просто примирение

Day by day

февруари 2007
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Провокирано

Защо пък не видях историята на едно щастливо семейство, което няма проблемите на отчуждението и неразбирането? Наслушах се и се начетох на толкова лични драми, че започнах да си мисля, че щастливият семеен живот е утопия. А всъщност не е.

Приемам, че двама души се женят, защото като минимум се привличат много (не казвам обичат – въпреки че този вариант ми звучи по-разумно). Всички знаят, че любовта минава през различни етапи. От бурното и страстно влюбване в началото до успокояване на страстите. Какво следва тогава? Дали си тръгва любовта? Не. Тогава любовта се заменя с обич. Грижа за другия. Разбиране и съпреживяване на неговите радости и болки. Ако има рецепта за щастлив семеен живот, то тя не е в това да спре да ти пука за човека до теб и просто да се примириш с присъствието му, защото междувременно случайно сте направили едно-две деца или защото изплащате заедно ипотека.

Бракът е основно онази обич между жената и мъжа, която с времето се превръща в най-здравото приятелство. Неразривната връзка на двама души, които заедно борят пътя по живота. Не казвам, че се получава всеки път. Често дори не се получава. Но когато не се получава, не виждам защо трябва другия да бъде нараняван. Вариантите? Всеки си намира любовник. Всеки започва да си прави нещо свое и се прибира вкъщи да преспи. Домът става просто хотел. Да, хубаво, пример за едно модерно семейство е – всеки ходи независимо от другия на почивка, например. Защо трябва да са заедно тогава. Ако не споделят еднакви ценности, ако изведнъж пътя в живота на единия направи завой и той се промени, трябва ли другия да се примири и да остане да гледа в точка в пространството.

За мен отговорът е категорично не. Когато се стигне до непреодолимо отдалечаване на двамата, е далеч по-добре да се разделят, отколкото да влизат в зоната на примирението, отчаянието и изкривяването.

Отчаяни съпруги е вариантът, в който жената е зависима от мъжа и не може без него, и нямам предвид емоционално. Всичко опира до финансовата страна. Защо обаче трябва да погубваш времето и живота си заради превдосигурността на финансовата обезпеченост? Всеки може да се справи сам в този живот.

Когато на една работа не ти харесва и не те оценяват – ставаш и си тръгваш да търсиш друга, нали? А когато ситуацията у дома е подобна – оставаш и стискаш зъби на другата страна в леглото, загледан в стената?

Майка ми и баща ми са женени 37 години. Не казвам щастливо. Имали са своите падения и възходи. Но са заедно, защото просто са един за друг. Не мислете, че не спорят. Но винаги решават заедно. Рецептата е в приятелството и разбирателството. Иска ми се да кажа: забравете за любовта. Няма да е съвсем вярно, разбира се. Но любовта с времето и в брака се превръща в нещо съвсем различно.

А който не може да го разбере и постигне, вратата е в края на коридора. И светът е широк.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: