Начало » Много или малко лични » В болница съм…

В болница съм…

Day by day

февруари 2007
M T W T F S S
« Ян   Март »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Е, още не съм, не си мислете, че по болниците има компютри с интернет. Пуснаха ме до вкъщи да си събирам пижама и пантофи. То аз пижама нямам така или иначе, но ще измисля нещо да ги заблудя, че имам.

Самата мисъл за болница така ми се е загнездила в главата, че полудявам. Болката не знам дали е заради мисълта за болница или защото все пак се оказа, че съм по-болна отколкото си мислех аз и групата съветски учени, които ме лекуваха до момента.

Като ми казаха, че трябва да ме приберат, щях да се разплача. Първата ми асоциация с болница е с нещо силно неприятно, отрязване на личната свобода, мръсни и болни хора навсякъде… Ужас някакъв. Излязох от там, нали ме пратиха за пижама. Вътре се държах геройски и не се издадох колко много ме е страх. Страх ме е от болници. Ей сега, на тази възраст чак откривам, че изпитвам неописуем ужас от болници. От това, че си в ръцете на някой там. Сигурно са добри специалисти, но ме е страх от тях. А трябва сама да се напъхам в ръцете на вълка след малко. Като излязох от болницата, не издържах и се разплаках, ей тъй, като малко дете, направо на улицата. Не ми пукаше, че хората ме гледат. Пък и никой не ме попита какво ми е. Просто поредната луда навън. Замислих се на кого да се обадя да му се нарева на телефона. Първо си помислих да се обадя на мама. Ей, колко дълбоко е вкоренено това „на мама“. При труден момент – мама. Логично. Реших да не я тормозя жената. Тя си има и други грижи освен вдетинилата се внезапно пораснала дъщеря. Помислих да се обадя на някой приятел. Отказах се. Какво ще занимавам хората с моите страхове.

Всъщност се обадих на шефа. Да му кажа, че няма да ходя на работа. И се почувствах по-добре. Поне бях казала на някой.
Та събирам сега пижамата и пантофите и изчезвам. Ще ми липсват много неща. Най-лошото е, че нямам нищо за четене. Което значи, че вероятно ще се побъркам там. Лошо. Ще си взема тетрадка и писалка. Може да ме осени някоя идиотска и подлежаща на записване брилянтна мисъл.

Ще ми липсва особено свободата на движение. Леглото вкъщи. Кафето сутрин пред компютъра. Блог.бг ще ми липсва (че напоследък се усещам нещо пристрастена). Всички ще ми липсвате, някой повече, но един ще ми липсва особено много (той си знае кой е).

Ми останете със здраве и до нови срещи. Тук. Някой слънчев или не толкова ден.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: