Начало » Много или малко лични » Остарявам ли, мамка му, или още раста?

Остарявам ли, мамка му, или още раста?

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Вчера като ми честитиха празника, ми казаха и голяма да порасна. Инстинктивно отговорих – „Стига толкова.“ Защото си помислих, че ако се вдигна над настоящите 1,75-6, съвсем ще я закъсам. Първо, вече съвсем ще гледам накриво като си купувам дънки, защото все къси ми излизат и сега. Второ, не е маловажен факта, че мъжете нещо не са расли на особени висоти. И ми се е случвало няколко пъти да ме предупреждават да не обувам високите обувки, защото – видите ли – ще съм по-висока от съответната половинка. Но това са стари ядове, в момента точно нямам такива. Въпросът бе принципен.

После обаче се замислих, че порастването не е само на ръст. Човек расте на мисли, впечатления, размисли, натрупан опит. С времето ставаме къде повече, къде по-малко цинични. А цинизмът – казват – е присъщ на възрастта. Т.е. аз сега раста ли още или пък вече остарявам? Ама че въпрос. На някой може да му е смешно, че на моите 27 се питам такива неща, но не бе много далеч времето, когато възрастта от 30 я квалифицирах като пенсионна. А сега съвсем ми чука на вратата. Особено като се има предвид способността ми да разсипвам времето между пръстите си, ей така, на майтап. Ден след ден, без да го осъзнавам.

А понякога съм цинична. Почти нямам принципи. Защото какъвто и принцип да вкарам в употреба, все някога ми се налага да го наруша. Затова предпочитам да наричам принципите указателни правила. Това е като указателните знаци – може да ги спазиш, а може и да не ги. Според зависи. Мисля, че съм разумна. Но мъдра – не съм. Само възрастните са мъдри (не винаги, но почти). Не знам дали имам опит – в някои неща да, в други тепърва ще трупам, а в трети – нямам и желание да навлизам.

Но се чувствам и дете. Мога да се забавлявам. Не с безразсъдната глупост, когато си мислиш, че всичко е позволено. Не със самоубийствена страст. Просто с малко мисъл за себе си и хората около мен. Това не ме прави по-малко дете. Радвам се на живота. Обичам. Сутрин обикновено се събуждам с усмивка. Това прави ли ме по-малко цинична и повече млада?

В крайна сметка остаряването е въпрос на усещане. Вероятно когато се почувстваш уморен от живота и всичко в него, тогава започваш да трупаш умора от годините, разочарованията, неприятностите или просто се предаваш и започва броенето на остаряването.

А дотогава – просто раста, развивам се и помъдрявам. Нали?

Или пък просто всичко е въпрос на време? А?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: