Начало » Животът от нещата » Ужас, кич и простотия

Ужас, кич и простотия

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Вчера ползвах чудесното време за разходка по магазините. Целта на занятието беше намирането на перфектния чифт пролетни обувки. И въпреки че бях предупредена от Естрела, че няма да си намеря, все пак реших, че тя не е проверила навсякъде, където на мен би ми хрумнало, че има магазини за обувки.

Първото, което ме подразни, е, че в делничен ден продавачките нямат ама съвсем никаква работа и умрели от скука, още от вратата ми се мятат на врата и започват да ме разпитват какво искам. Казвам им, че искам да погледна. И още не съм хвърлила един белтък на рафтовете изобщо, те започват да ми набутват разни обувки, които били прекрасно-чудесни и само за мен направени. Всичко, обаче, което ми предлагаха, беше безкрайно далеч от моята концепция за удобна обувка.

През цялото време исках мултифункционална обувка, която да мога да нося на панталон и на дънки, да е достатъчно удобна за дълга разходка и най-вече да е естетически приятна за окото. С две думи спортна, но не маратонки; не цвички, не галоши, не балетни пантофки и не на висок 7 см ток. Толкова ли е трудно да се разбере какво е спортна обувка?

Явно е трудно.

Обикалях магазините на общо основание. Защото като тръгна тъй, то не може да е само за едно. Каквото ми хване окото. Често тръгвам да търся едно, но харесвам друго и в това няма нищо лошо. Важното е да се забавлявам, нали? Само дето през цялото време – освен обувките – се опитваха да ми продадат неща, които не харесвам. Освен това ме убеждаваха лъжливо, че много ми отиват. С големи усилия на волята се въздържах да не се сдобия с червена чанта, розова блуза и дънков сукман. Тези бяха най-напористите.

Обувките са ужасни. Изкарали са тези от миналата година, с многото мъниста. Аз да не ходя да играя кючек, бе? На много места направо са изкарали летните чехли. Ми, то ясно, че лятото идва, но не мога от сега да тръгна на бос крак, нали?

Само дето си счупих краката от обикаляне вчера, защото пет часа на крак обиколки по магазините си е направо за книгата на Гинес. И не заради времето, което отделих, ама заради нервите, които си похабих.

Да гледам ужас, кич и простотия.

Но няма да се предавам. Ако трябва и боса ще ходя, но това няма да нося:

Острите и лъскави работи са останали модерни само у нас. Тези хора не следят ли поне модните тенденции?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: