Начало » Много или малко лични » Помня те и знам, че ме обичаш

Помня те и знам, че ме обичаш

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Спомням си…

Бях малко момиченце. На три или четири. Ти ме научи да чета и да откривам света в книгите. Ти държеше ръката ми, когато започнах да рисувам. Ти ми показа как се играе с топка. Ти ме научи да карам колело.

Сутрин се криех при теб. Зад големия ти гръб. Понякога се правех на твой лекар, а ти търпеливо пъшкаше и охкаше. Смеехме се. Много.

Нямах търпение да дойде следобеда. Дебнех на вратата кога ще те видя да се връщаш от работа. Затичвах се боса по улицата, за да ти се хвърля на врата. Толкова много те обичах.

Говорехме. Ти ми каза толкова мъдрости, които продължавам да повтарям и днес. Че желанията и мечтите са най-силния двигател на човека. Да вярвам в доброто. Да се усмихвам. Да не потапям гемията. Да гледам зад ъгъла. Защото там винаги ме чака нещо по-добро.

После ти си отиде. Излезе през прозореца. Нямаше кого да чакам вече следобед. Беше ми тъжно. Плаках много. Но сълзите не можеха да те върнат.

Годините минаваха. Растях. Но помнех. Знам, че си там някъде. И още ме обичаш.

Липсваш ми, понякога много силно, особено днес. Когато е почти годишнина. След повече от 20 години. Помня те.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: