Начало » Животът от нещата » Приятелите плъзгат се като сенки

Приятелите плъзгат се като сенки

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Човек се ражда сам. Пак сам умира. Междувременно живее. В живота често пътува напред и назад, придружаван – понякога – от други самотно родени души, които самотно ще умрат някой ден.

Хората се събират и разделят. Нямам предвид в любовта. Там има прекалено много други неща и малко химия. Просто на плоскостта на живота, вървиш, като електрони се събираме с разни хора, а после – плоскостта се накланя в някаква посока – и част от електроните се отблъскват един от друг и правят нови групи.

Понякога при накланянето на плоскостта и последващото неизменно движение на смяна на статуквото боли. Чувстваш се предаден. Измамен. Наранен. И боли. Понякога, когато дойде момента на отдалечаването, се чувстваш като с ампутиран крайник. Защото толкова много си се опирал на даден електрон, че в първия момент ти е трудно да продължиш сам. Защото си забравил, че можеш и сам, без да се опираш.

А без да имаш на кого да се опреш – е трудно. Тъжно. Дори нещастно. Толкова много неща правим не заради себе си. А за да усмихнеш на някого деня. За да му подадеш ръка. Да направиш усмивка. Да прегърнеш. Ако всичко правим само и единствено заради себе си, няма да направим толкова много неща.

Човекът, казват, е социално животно. Социумът – да, хубаво нещо. Имаме нужда да не сме сами. Но защо животно? Защото животното е първично и следва своите инстинкти. И в името на интереса или поради липсата на желание за пренебрегване на аз-а, в добрия случай просто тръгваш в друга посока по плоскостта и оставяш зад гърба си приятеля. А в лошия случай го убиваш на място, поне да не ти тежи на съвестта факта, че си го оставил, когато ще има нужда от теб. Мостовете горят. А не бива. Но плоскостта се движи непрекъснато. А ние се движим – напред и назад – като сенки.

За приятелите …


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: