Начало » Ех тея Тя и Той » Този червей – ревността – ме яде

Този червей – ревността – ме яде

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Не съм ревнива. Поне така си мисля и години наред убеждавам сама себе си.

Обаче … Като бях малка не обичах да ми взимат играчките. Особено една. Имах един заек. Рошав и голям. Навсякъде бях с него. И ако някое дете понечеше да ми го вземе в заем за мъничко, полудявах от мъка. Кривях физиономия и се стремях всячески да си го върна при мен.

После пораснах (май). Вече не ми е мъчно за заека. Само си спомням за него с усмивка. Сега дъщеря ми спи с него. Не знам защо й хареса старата играчка толкова в сравнение с тоновете нови и лъскави. Просто си иска заека. И не търпи възражения.

А аз сега – уж пораснала – се привързвам към други неща. Вещи. Които не обичам да ми пипат. Фотоапарата например. Мобилния. Мразя да ми ровят на компютъра. Ако имам кола, сигурно ще се побъркам, ако някой реши да ми я вземе за малко. Това са новите ми играчки. И съм ревнива към тях. А иначе се имам за човек, който е над материалното. И май е така. Склонна съм да се разделя с портфейла си, но не и с някоя от играчките.

Така се привързвам и към хората. Мама винаги е помагала повече на брат ми. Баща ми пък ме глезеше мен. Дълго време живях с убеждението, че мама обича повече брат ми. Успокоявах се, че пък баща ми обича повече мен. Трябва да има баланс. С времето установих, че това не е съвсем вярно. Обичат ни почти по равно и двамата, просто го изразяват по различен начин.

Другите хора… които преминават. Понякога изпитвам нещо като ревност към тях, а понякога не. Странно, че в ситуации, когато трябва да полудявам от ревност, не го правя. А в други – почти по детски невинни – започва да ме яде червейчето.

Знам, знам. Чувството за собственост и притежание е вкоренено у всеки от нас. Но нима можеш да притежаваш човек? Не, нали. Знам и приказката, че ако пуснеш птичката на свобода и тя се върне при теб, значи тя е завинаги твоя. Или поне докато иска да остане. Така е и с хората. Трябва да им се дава свобода и пространство. Да влизаш в пространството им само толкова, колкото те допуснат. Но границата е много тънка, като чуплив лед. Радвам се, че повечето пъти успявам да не потъна в студената вода.

Но защо червейчето изобщо се появява, в моментите, когато най-малкото трябва да е там? Голям човек – уж разумен – а си губя емоционалната енергия да гоня червейчето. Не го искам. Да си ходи. Някъде другаде.

Прочетох, че ревността значи, че обичаш. Не вярвам да е така. Обичам и без да ревнувам. Когато обичаш, винаги те е страх, че любимият ти може да си тръгне и да го загубиш. Но не можеш да загубиш нещо, което не притежаваш.

Прочетох още, че хората, убити от ревността, са много повече, отколкото ощастливените от истинската любов. Това ми прозвуча особено страшно. Значи това червейче освен всичко друго убива … щастието или живота. Но пък и пълната липса на способност да ревнуваш също била толкова неестествена. Ревността била болест, вид невроза. Трябва да се лекува. Но в малки количества, трябва да се запази.

Всъщност истина няма. Чичко Фройд твърди, че „нормалната ревност се състои от тъга, болка по любовния обект, който се смята за загубен и от нарцистичната обида, от чувство на враждебност спрямо предпочетения съперник и от по-голяма или по-малка самокритика, която иска да направи собственото Аз отговорно за загубата на любовта.“

Бла, бла … чичко Фройд. То ако се зачетем във Фройд, всеки е луд.

Просто той ми липсва повече от болезнено понякога. Няма ревност. И не трябва да има.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: