Начало » Животът от нещата » Животът е като чифт обувки

Животът е като чифт обувки

Day by day

март 2007
П В С Ч П С Н
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Ден след ден животът се търкаля. Търкаля се напред, разбира се. Още никой не е измислил начин да търкаля дните назад. Няма и да бъде измислен подобен начин. Назад могат да се търкалят само спомените.

Това, с което прекарваме по-голямата част от живота си, независимо от материално състояние, професия, семейно положение и каквито и да са други разлики между хората, са обувките. Понякога те са лъскави и официални, друг път са спортни, интересни, странни… Всякакви. Но обувките до голяма степен са символ на живота. И не защото ни съпътстват постоянно.

Всеки носи някакви и какви са те няма никакво значение. Често, в името на добрия външен вид, носим обувки, които далеч не са толкова комфортни, колкото изглеждат. Но пък са красиви и стилни. И обираме адмирациите на улицата и офиса.

Точно за неудобните, но красиви обувки ми е думата. Когато съм с тях неизбежно събирам погледите и вероятно завистта на улицата. Усмихвам се гордо и доволно. Защото са ме забелязали. Но всъщност никой не знае колко струва болката. Никой не знае къде убиват. Никой не знае колко кръв тече. А всъщност никой не знае, че аз по принцип съм си оттренирала горда и доволна усмивка. Или поне такова изражение.

Такива сме хората. Гледаме външната обвивка. И й се възхищаваме. Вярваме на красивия външен вид. На красивите думи. Вярваме в това, което искаме да повярваме, защото така е по-комфортно.

Няма как някой да знае какво всъщност се крие в хубавата ми глава, освен ако не го споделя. А аз често споделям само това, което някой иска да вярва. Защото истината обикновено боли. Истината често е грозна. Истината обикновено струва много – да бъде казана и да бъде приета. Истината не е за всеки. Само за малцина избрани, пред които мога да стоя без маска и без грим. Не грим в буквалния смисъл. Просто онзи воал, който скрива невидимото за очите.

И всъщност никой няма как да знае къде ме убиват обувките, нали?

Just a dream… Стана ми интересно, че dream хем е сън, хем мечта, хем илюзия. Ние дали пък не сънуваме мечти и нощем живеем в света на илюзиите?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: