Начало » Животът от нещата » Да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете

Да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете

Day by day

март 2007
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Или малко за смисъла на живота. Провокирано от Pepelopes

Заговорихме се за смисъла на живота. Снощи, заспивайки се замислих повече, обаче съня ме пребори. Не знам защо първата ми мисъл (след едни други, които няма да споделям), беше пак за това.

Вярвам, че всеки идва тук, за да изпълни някаква мисия/цел. Не е задължително да бъде нещо голямо и грандиозно. Моята мисия може да бъде да усмихвам хората, а нечия друга може да бъде да открие панацеята на всички времена. И все пак, всичко – дори най-дребното е мисия. Постигаш нещо.

Сетих се за тази поговорка „да посадиш дърво, да създадеш дом, да отгледаш дете“. Не знам защо мисълта ми се завъртя натрапчиво около нея.

Да посадиш дърво е лесно. Обикновено – по един или друг повод – това всеки прави в някакъв момент. От моя страна, план изпълнен. Няколко пъти. С две праскови (без две череши), няколко борчета на един хълм, една джанка, една ябълка и три-четири сливи. Между другото – прасковите са в двора на баба ми и дават страхотен плод. Другите не съм ги наглеждала скоро.

Да отгледаш дете. Защото да отгледаш дете не означава просто да го направиш и поставиш в пространството като факт. Отглеждането на дете е дълъг и продължителен процес. Крайната цел е в някакъв миг детето – вече пораснало – да върви само по своя път и да е подготвено за разни изпитания. Или по-накратко – да възпиташ човек. Изпълнение на плана – в процес.

Да създадеш дом. Тук малко се затрудних. Дали да създадеш дом означава да построиш къща – буквално – или означава да създадеш пространство, което духовно да чувстваш дом. С топла и приятна атмосфера, със усещане за разбиране и помощ между членовете. И колко души правят един дом? Майка, татко и децата или собственика на дома като самостоятелна единица?

Всъщност много се затрудних. Моят дом е там, където живея и се чувствам добре. Но моят дом е бил и на други места. И не задължително в конфигурация с деца и семейство. Моят дом е и моята крепост. А моята крепост е в главата ми, по-скоро в сърцето.

Изпълнение на плана – неопределено, поради липса на ясни критерии…

Смисълът на живота… Така и не стигнах до никакъв конкретен извод. Мисля си, че животът е, за да бъде изживян. Не е маловажно какво правиш докато го живееш. Всъщност е изключително важно.

Иска ми се, един ден, далеч напред в бъдещето, когато остарея, не виждам добре, зъбите ми са станали изкуствени и бръчките прорязват лицето ми, да мога да кажа, че

съм постигнала всичко, каквото съм си искала и съм направила всичко, което съм искала.

И да ми остават още няколко дребни неща. За да не губя съвсем посоката.

Изпълнение на плана – пълен напред.

P.S. Тук се сетих за Костурица и „Животът е чудо“. И ми хрумна, че всъщност живота е плетеница от любов, оптимизъм, вяра, неизбежни дилеми, мъки и абсурди. А смисълът е да надделяват положителните елементи. Да направиш някого щастлив и някой да те направи щастлив.

Да покажеш света в своите очи на някой друг. Да видиш света в нечии други очи. Следва нещо, което няма нищо общо с Костурица.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: