Начало » Животът от нещата » Състояние на страх

Състояние на страх

Day by day

април 2007
M T W T F S S
« Март   Май »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Умирам от страх – не е просто израз, който понякога употребяваме, когато ни е страх. Умирам от страх събира в себе си натрупаните опит и познание вследствие на интуитивни усещания. Защото страхът е преди всичко невъзможност за логично обяснение и справяне с дадена ситуация.

Страхът може да е от нещо материално и физическо, а може и да е просто от нещо ирационално. И в двата случая обаче реакциите са едни и същи. Страхът мобилизира до предел силите на организма за бягство – пулсът се ускорява, дишането се учестява, мускулите се напрягат. Физическото бягство обаче е възможно единствено при материални източници на страха. Какво става при ирационалните обаче?

Страхувам се от предателство, страхувам се да разкрия себе си, страхувам се да не ме наранят, страхувам се от обвързване, страх ме е да не загубя или намеря идентичността си… Днешните хищници на страха атакуват не тялото, а психиката, душата – тези крехки елементи, които всъщност ме правят човек.

Състоянието на страх е едно от най-силните психически състояния. В него човек губи връзка както с околната среда, така и с разума, чрез който мога да преодолея ситуацията. В състояние на страх решението вече е взето вместо мен – и това е решението да се бяга. За части от секундата мозъка ми извървява целия обратен път на еволюцията. Това е отказ на разума и неговата сила не просто да оцелявам, а да създавам своята среда; не просто да се съпротивлявам на течението, а да създавам нови начини за развитие.

Ако приемем човека като операционна система, страхът е една от първичните и основни програми. Тя не може да бъде спряна, изключена, деактивирана, защото е един от градивните камъни на системата. Освен това страховете се натрупват. С натрупването на опит и събирането на удари, човек се превръща в Homo Phobos, който не смее да направи първата крачка… Хората се научават да не бъдат гении, да не бъдат откриватели, да не бъдат смели – само и само за да не ги боли.

Състоянието на страх обаче не може да бъде заличено и на негово място да не се остави нищо. Защото в природата празни пространства не се търпят. Страхът трябва да се замени с неговата липса и рационално поведение.

На пръв поглед изглежда не толкова трудно. Открих една интересна хипнотична техника за преодоляване на страха:

Представям си, че съм в джунглата, прикрита зад една скала на високото. Там, долу при извора, е нещото, от което ме е било страх. Но сега аз съм тигъра. Усещам енергията от напрягането на гръбнака си: готвя се за скок. Чувам гласа си – мой си; вече си мой; тихото ръмжене през зъби, което се усилва, става на рев, когато лапите ми се свиват и докато летя, виждам, отразен в зениците на очите ми, неприкрития ужас на нещото, което вече е разбрало, че само след секунда това огромно, силно, жестоко, кръвожадно същество ще се стовари върху него и ще го унищожи и няма сила, способна да предотврати това…

Защото тигрите нападат. Тигрите не умират от страх.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: