Начало » Животът от нещата » Какво става когато се изтриеш?

Какво става когато се изтриеш?

Day by day

април 2007
П В С Ч П С Н
« Март   Май »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Винаги съм се чудила какво става когато си изтриеш всички постове или още по-радикално – какво става когато си зарежеш блога и започнеш съвсем нов.

Естествено, мотивите на всеки могат да са различни. Нямам желание да ги обмислям поотделно, но примерно не си харесва визията, срамува се от миналите мисли… Със сигурност обаче действието е обусловено от желание за промяна и то коренна.

Дали обаче когато се изтриеш, не триеш това, което си бил. Просто се опитваш да се скриеш и да забравиш. Рядко ми се случва да се връщам назад в постовете през месеците. Но когато го правя, не винаги се разпознавам. Но понякога ми е ужасно полезно да се видя така затворена назад във времето. По този начин си напомням разни неща, които съм била; неща, които са се случили. Има такива, които е хубаво да не забравям. Затова трябва да си останат там.

Представям си, че трия всичко. Усещането хич не ми харесва. Чувствам се сякаш съм отрязала част от себе си и съм я изхвърлила като непотребна вещ. Чувствам се все едно съм се отказала от мислите и преживяванията си.

Триенето на миналото ми изглежда като бягство от себе си. А натрупването на опит и паметта за миналото е най-важното нещо по пътя напред. Защото ако нещо не ми напомня, ще повтарям непрекъснато същите грешки. Знаем, че човекът е единственото „животно”, което е в състояние да повтаря една и съща грешка отново и отново. И триеш отново и отново.

Искаш да си ремонтираш къщата например. Дали ще срутиш всички стени, ще изхвърлиш всички мебели и дрехи и ще започнеш да градиш наново? Или къщата дотолкова не ти харесва, че направо си хващаш обувките и изчезваш на друго място като зарязваш всичко? А искал ли си някога да заспиш и на другия ден да се събудиш в нова кожа и да си нов човек?

Не става. Човек расте и се развива непрекъснато. А всяка промяна е резултат от натрупването на минали действия или бездействия.

Мисля си, че …

Ако искам да стигна където отивам, трябва да знам от къде съм тръгнала.

P.S. С това не визирам никой конкретно, просто непрекъснато попадам на блогове с изтрити постове.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: