Начало » Политически умозаключения » 1-ви май – възхвала на какво?

1-ви май – възхвала на какво?

Day by day

май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Официално днешният 1-ви май се води ден на труда и на международната работническа солидарност. Казано честно малко се замислих защо точно не работи целокупния български народ днес и бях почти убедена, че съм се объркала за смисъла на деня.

Първо си помислих, че празника идва от някаква комунистическа глупост. После като поразрових, видях, че честването се ражда, когато на 1-ви май 1986 г. работниците в САЩ се изправят в борба за 8-часов работен ден. На 4 май 1886 г. 100 хиляди демонстранти тръгват по Чикагските улици в мирни демонстрации, когато на градския площад Хаймаркет избухва бомба и демонстрацията е окървавена, а синдикалните водачи – обесени. А 1-ви май е обявен за Международен ден на труда на Конгреса на Работническия интернационал през юли 1889 г. (Работническият интернационал вече ми звучи като „пролетарии от всички страни, обединявайте се“.)

Колкото и парадоксално да звучи, излиза, че по време на върлия комунизъм в България, сме чествали празник, произхождащ от вражеска Америка. Днес това не звучи толкова лошо. Нали все се равняваме по братята американци. Така скоро има тенденция да запразнуваме Деня на благодарността, Деня на бащата, Хелоуин и още няколко чисто американски празници.

Какво по-добро от това. Тъкмо ще съберем още няколко почивни дни. Понастоящем по Кодекса на труда имаме цели 13 официални празника, в които не работим. Което прави годишно 248 работни дни (като махнем и уикендите). Като извадим още десетина дни, в които не ходим на работа по уважителни причини или ходим да отработваме, но само симулираме, че работим и още десетина дни годишен отпуск, излиза, че работим приблизително 220 дни. Което прави 60 % от годината.

И какво сме седнали да се оплакваме от работа? Явно е, че ако гледаме цифрите ни остава предостатъчно време за всичко останало освен работата. (В случая, то е ясно, изключвам хората, които работят почивни и празнични дни като мен.)

Иначе сметката ясно обуславя произхода на поговорката „Може да сме без делници, но не сме без празници.“ И не знам защо сега се сетих и за „септември ще бъде май“. Ами ще бъде. И през септември има два празника, през които не работим.

Празници да има. Някъде бях чела колко струва един неработен ден на българския бизнес. Цифрата беше смущаваща, забравила съм я точно колко беше, но приближаваше милиард. Но ние сме богати духовно и тъй като симпатизираме на всички празници, не ни струва нищо да увеличаваме празниците. Затова от догодина – неработни да бъдат още 2-ри февруари (и без това по цял ден из работните места се носят майтапи), 14-ти февруари (за да може да започнем да пием/да се обичаме от ранни зори), 8-ми март (жените да ходят на фризьор спокойно), 1-ви юни (поне да заведа детето на пързалка без да мисля за работа) и т.н. …

Не съм против празниците, а против безсмисленото застиване на всичко в тази държава. И казано честно 8-ми март и 1-ви юни ги уважавам повече като празници от днешния ден. Но тогава пак работя и то официално, за разлика от днес, когато просто искам да поработя, за да наваксам.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: