Бунтът на ~ L ~

Day by day

май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

„Гневни млади хора” е понятието, характеризиращо всяко ново поколение, което винаги ми е харесвало. Хората, които се съпротивляват на статуквото и се опитват да моделират света и живота си по начин, който им харесва. Които не признават авторитета на утвърденото и наложения порядък. И не става въпрос за анархия, нито за неподчинение заради самото отричане.

Всички знаят, че младите са бъдещето на всяка нация и държавност. Но както добре го знаят, така и бързо го забравят. Колчем наближат избори, всички започват да обещават едно и също. Ще увеличим пенсиите, ще увеличим доходите, ще направим конкурентоспособна икономика и ще създадем високообразована, здрава и конкурентна нация.

Да ме извиняват възрастните, обаче увеличението на пенсиите с 5 лева хич не ме грее. Увеличаването на минималната работна заплата с 10 лева – също. Защото инфлацията отпреди последното им увеличение отдавна е изяла тези пари. Освен това ми е ясно, че за да стане една икономика конкурентноспособна като цяло са нужни дълги години. А здрава, високообразована и конкурентна нация е понятие, което ми изглежда неясно като раздут балон. На който можеш да придаваш всякаква форма и все да си направил нещо като нищо.

Иска ми се да виждам конкретни обещания в политическите програми, които да ме касаят директно. И не искам да знам какво ще бъде постигнато след 20-30 години. Искам да знам след 5 например. Защото след 20-30 години за мен ще е прекалено късно, а за основната маса гласоподаватели понастоящем – безвъзвратно и необратимо късно.

Искам да виждам политически платформи, които да конкретизират целите на предстоящото движение като цяло. То е ясно, че всички ще кажат, че се борят за добруването на нацията. Но аз искам да ми казват, че се борят за моето добруване. И понеже не чувам нищо такова, за пореден път няма да гласувам, защото няма за кого. Омръзна ми от лозунги от типа „Ако не знаеш – ще те научим, ако не можеш – ще ти покажем, ако не искаш – ще те принудим.” Защото смятам, че всички „гневни млади хора” са научени, можещи и искащи. Но често няма къде да си денем потенциала. И не ми казвайте, че сега сме по-добре отколкото преди 10-12 години. Тогава беше дъното, което почти няма аналог в нормалния свят.

И ако се обърна към класическото „Дай ми сила да променя всичко, което мога; търпение, да приема, всичко, което не мога да променя; и мъдростта винаги да правя разлика между двете”, установявам, че предпочитам да ми искат повече сила и по-малко търпение. А мъдростта да остане за дните, в които сме направили каквото трябва.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: