Начало » Политически умозаключения » Изборите – почти шамар за всички…

Изборите – почти шамар за всички…

Day by day

май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.
Крайните резултатите от проведените вчера избори още не са ясни, но това няма кой знае какво значение. Параметрите на вота са достатъчно показателни. Дали ДПС ще излезе напред с половин процент или не, не е важно. Важното е, че Доган успя – както се и очакваше – да мобилизира и изпрати пред урните своя електорат.

БСП снощи с леко фалшива усмивка твърдяха, че много от техните избиратели не са отишли да гласуват, защото те така или иначе са управляваща партия. Вероятно им се иска да вярват в това. Според мен обаче техните избиратели просто са се уморили да гласуват, а БСП трябва да приемат, че са загубили доверието на българина.

НДСВ логично едвам се качи на влака, защото на тях всъщност отдавна никой не вярва. Аз лично жив гласоподавател на царя не познавам, но пък явно има.

Атака спечелиха – тъжно за мен – учудващо много гласове. Лумпенизацията на обществото явно продължава с пълна сила.

ГЕРБ – казват – били обрали наказателния вот. Звучи логично. Защото при липсата на ясна политическа платформа и колебанията къде точно се намира ГЕРБ в политическото пространство, просто не знам с какво са се идентифицирали хората, пуснали бюлетина за тях.

Всъщност знам. Българинът рядко остава доволен от управляващите го. Затова на всички следващи избори, всяка нова партия, която може да се идентифицира поне малко като алтернатива на старото статукво, ще обира наказателните гласове на разочарованите.

Големият проблем на тези избори си остава ниската избирателна активност. Въпреки че снощи ни обясняваха многократно как тя била в рамките на нормалното. Ниската активност показва едно-единствено нещо – че просто на народа е спряло да му пука какво се случва. Или пък е осъзнал, че каквото и да гласува, нищо не зависи от него.

Тъжно ми е. Защото всъщност в България дясно пространство явно няма. Т.е. няма нито алтернатива, нито антипод на лявото и центъра. А можеше да има. Ако всеки не си дърпаше килимчето към него. А сега при разкъсано синьо килимче, Доган се е метнал на едно парче и лети ли, лети напред.

А някога – синята идея… си остана идея. Бях малка, но си спомням. Една малка стая. Пълна с големи хора. Цигарен дим. Говореха ту тихо, ту се извисяваха възгласи на еуфория. Бях на 11. Стоях в единия ъгъл и рисувах цветя. И попивах разговорите. После през лятото, когато другите деца играеха, продавах „Фашизма“. Помагах за организирането на концерти. Идваха избори. Помагах на идеята. Стоях в една стая, с други доброволци, всеки с телефон пред себе си. Говорех с хората и ги питах дали ще гласуват и им обяснявах колко е важно да дадат своя глас. Веднъж загубих мама в сградата на Раковска. Намери ме един чичко с брада (тогава брадите бяха на мода) и ми купи сладолед. После намери родителското ми тяло, което правеше политика с големите и ме достави при него. От близо видях как се води битка за председателското място на някаква партия в СДС (тогава СДС още беше съвкупност от партии). Шушукането по тъмните ъгли на коридорите. Огромните столове в НДК. Митингите. Тълпата от хора, които усещаш близки. Пеехме „Времето е наше“… а то всъщност почти стана наше, но не съвсем. Поне мое така и не стана.

После … спомени. Времето някак ми се е размило. Попивах идеи достатъчно дълго, за да мога да кажа, че преди да мога да давам своя глас, се бях уморила безкрайно от политика и игри.

Днес… пак съм уморена. Шамарът остава не за участниците в изборите и гласувалите за тях. Шамарът остава за онези 70 %, които не дадоха своя глас, защото за пореден път нямаше алтернатива за тях. Те очевидно не се познаха нито в лявото, нито в дясното, нито в национализма. Шамарът е за мен, защото някога вярвах в синята идея, а звучният шамар от изкривяването й още ме държи…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: