Начало » Ех тея Тя и Той » На лов за любов

На лов за любов

Day by day

май 2007
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Човекът не обича да е сам. Поне не често. Има нужда от присъствието на друг човек, с когото да споделя дните и нощите си. Самотата често е убийствена, особено ако не си достатъчно пораснал да живееш със себе си и с онези мисли, които имат навика да изпълзяват вечер късно.

Човек има нужда да обича и да бъде обичан. От друг човек. Да знае, че някой мисли за него. Тук често се бърка любовта със загрижеността и приятелството. Но – понеже не сме придирчиви – сме склонни да поставяме знак за равенство.

Има голяма категория хора, които са влюбени в самата любов. Обектите се сменят. Но чувството остава. Други насочват целия диапазон от чувства към един човек. Там чувствата се сменят, но обекта остава.

Не знам кой вариант е по-добър. Ако съм обект на първия, бих била обидена. Защото ще ме сменят при следващата алтернатива. Ако съм обект на втория – ще се задуша.

В крайна сметка и в двата случая се потвърждава, че едната страна търси любов постоянно, а другата я приема. Независимо какво ще се случи след ден-два или месец.

Кога обаче разбираме, че обичаме? Когато сутрин се събуждаш с мисълта за другия и заспиваш със същата мисъл? Или когато градиш илюзорни планове за общо бъдеще? Или когато човека вече го няма, а на теб ти е пусто?

Или когато осъзнаеш, че той е винаги там, на една ръка разстояние, но никога няма да дойде по-близо.

Тук идва логичният въпрос как осъзнаваме, че е дошъл края. Признавам, че мога да живея дълго в позиция на „една ръка разстояние”. Но не безкрайно дълго. Неизбежно идва момента, в който искам тази дистанция да я няма. Проблемът обаче е, че често това изобщо не зависи от моето желание.

Защото връзките се градят от двама. А вървят напред, когато движението е съобразено с взаимното желание на двете страни. Ако желанията се разминават, тогава и двамата вървят в различни посоки докато не се отдалечат достатъчно, за да си кажат, че вече не са заедно. Понякога отдалечаването може да се случва с години, а друг път – само за миг, с едно действие или дума. Резултатът винаги е неизбежен и един и същ.

Установяваш, че краят, който не искаш, е пред вратата.

Тогава тръгваш на лов за нова любов. С която евентуално да преживееш старата. Ловът може да е и просто за секс. За разнообразие. За емоция, която иначе ти липсва. За … собствено удовлетворение, че все още си добър ловец. А не плячка.

Обаче – не ми вярвайте – всичко остава толкова евентуално и несигурно, както и разхвърляните ми мисли горе.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: