Начало » Ех тея Тя и Той » На лов за любов

На лов за любов

Day by day

май 2007
П В С Ч П С Н
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.
Advertisements

Човекът не обича да е сам. Поне не често. Има нужда от присъствието на друг човек, с когото да споделя дните и нощите си. Самотата често е убийствена, особено ако не си достатъчно пораснал да живееш със себе си и с онези мисли, които имат навика да изпълзяват вечер късно.

Човек има нужда да обича и да бъде обичан. От друг човек. Да знае, че някой мисли за него. Тук често се бърка любовта със загрижеността и приятелството. Но – понеже не сме придирчиви – сме склонни да поставяме знак за равенство.

Има голяма категория хора, които са влюбени в самата любов. Обектите се сменят. Но чувството остава. Други насочват целия диапазон от чувства към един човек. Там чувствата се сменят, но обекта остава.

Не знам кой вариант е по-добър. Ако съм обект на първия, бих била обидена. Защото ще ме сменят при следващата алтернатива. Ако съм обект на втория – ще се задуша.

В крайна сметка и в двата случая се потвърждава, че едната страна търси любов постоянно, а другата я приема. Независимо какво ще се случи след ден-два или месец.

Кога обаче разбираме, че обичаме? Когато сутрин се събуждаш с мисълта за другия и заспиваш със същата мисъл? Или когато градиш илюзорни планове за общо бъдеще? Или когато човека вече го няма, а на теб ти е пусто?

Или когато осъзнаеш, че той е винаги там, на една ръка разстояние, но никога няма да дойде по-близо.

Тук идва логичният въпрос как осъзнаваме, че е дошъл края. Признавам, че мога да живея дълго в позиция на „една ръка разстояние”. Но не безкрайно дълго. Неизбежно идва момента, в който искам тази дистанция да я няма. Проблемът обаче е, че често това изобщо не зависи от моето желание.

Защото връзките се градят от двама. А вървят напред, когато движението е съобразено с взаимното желание на двете страни. Ако желанията се разминават, тогава и двамата вървят в различни посоки докато не се отдалечат достатъчно, за да си кажат, че вече не са заедно. Понякога отдалечаването може да се случва с години, а друг път – само за миг, с едно действие или дума. Резултатът винаги е неизбежен и един и същ.

Установяваш, че краят, който не искаш, е пред вратата.

Тогава тръгваш на лов за нова любов. С която евентуално да преживееш старата. Ловът може да е и просто за секс. За разнообразие. За емоция, която иначе ти липсва. За … собствено удовлетворение, че все още си добър ловец. А не плячка.

Обаче – не ми вярвайте – всичко остава толкова евентуално и несигурно, както и разхвърляните ми мисли горе.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: