Начало » Животът от нещата » Непоследен, но единствен

Непоследен, но единствен

Day by day

май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Дали сега е по-добре
или се чувстваш все така зле?
Дали ще стане по-лесно,
ако има кого да обвиниш?

Мълвиш…
Една любов…
Един живот…

Особено когато във нощта
е пълно с празнина.

Една любов…
която трябва да се сподели,
те напуска,
ако не се грижиш за нея,
уви.

Дали те разочаровах?
Оставих вкус горчив?
Постъпваш сякаш не знаеш какво е любов.

Твърде късно, в нощта,
да преместя миналото обратно в дома от светлина.

Ние сме едно, но не съвсем,
опитахме да се слеем, но не.

Прошка ли искаш?
Или просто ровиш в прахта?
Играеш роля, игра?
Но в своята глава.

Дали поисках твърде много?
Повече отколкото готов си да дадеш?
Ти даде много, но не стигна края.
Бяхме, сме едно,
но не съвсем.

Наранихме се,
а после го правим отново.

Казваш:
Любовта е храм
Любовта е висш закон
Помоли ме да вляза в храма,
а след това да пълзя.

Не мога, трудно е да устоя.

Една любов…
Сподавения порив на кръвта…

Един живот… в който
трябва да направиш, каквото решиш.

Един живот…
С мисълта един за друг.

Един живот…
Но не сме едно.

Един…
Една…

Чуваш ли ме как идвам?
Чуваш ли ме как те викам?
Чуваш ли ме как потропвам нервно
с пръсти на твоята врата?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: