Начало » Животът от нещата » Онлайн присъствие, но офлайн живот

Онлайн присъствие, но офлайн живот

Day by day

май 2007
M T W T F S S
« Апр   Юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Всички тук присъстваме онлайн. Всеки присъства в различна форма – било то с блог, сайт, в чат, форум, с профил в Атол… или с някаква друга лична информация, качена някъде в онлайн пространството.

Признавам, познавам хора, които си живеят единствено онлайн. Кю-то никога не се изключва, а само сменя статуса си в зависимост от заниманията на собственика си – яде, спи, гледа телевизия, пазарува, пие бира… Важното е да си connected. Мотото на новото време е Stay Connected. А Connecting People изобщо не касае само една марка мобилни телефони. Интернет и онлайн присъствието е това, което наистина свързва хората, естествено чрез сходни интереси, търсения и прочее.

Сещам се за тъжния разказ на един познат. Той ми разказа как си е празнувал рождения ден с най-добрите си приятели, единия от които е в САЩ, втория в Канада, а третия да кажем в Испания. Във вечерта, когато е трябвало да има стандартно парти с всичките му бири, шум и мацки, четиримата седнали всеки пред своя компютър, включили камерите и всеки вдигнал тост със чаша вино за здравето на рожденика. И така поизкарали два-три часа. В онлайн birthday парти.

Винаги съм твърдяла, че онлайн човек е по-различен от истинския човек. И за това има една основна причина. Пред компютъра всеки има поне две секунди време за реакция повече отколкото в жива ситуация. Пред компютъра мога да съм направила най-кривата физиономия и въпреки това да изпратя целувка и усмивка в кю-то. Мога да гледам тъжно, обидено и наранено, но никой никога няма да разбере това. Освен ако не го изразя с думи.

Ето така става затварянето. Играем фалшиви емоции. Когато изпращам усмихнатото човече, не винаги се усмихвам. Когато намигам, не си представяйте, че наистина го правя.

В крайна сметка онлайн често си играем на емотикони.

А всъщност животът е това, което се случва офлайн докато присъстваме онлайн. Животът е скоростта по улицата, нещастните случки, добрите новини, танците в събота вечер, караокето в петък с приятели, бирата в сряда, усмивката на непознатия на улицата, вятърът в ушите, звездите в очите …

Животът е възможността да се движа напред и все напред (не с броя гласове и четения онлайн), животът е възможността да правиш от всеки ден това, което искаш. Да, вярно е, че онлайн е далеч по-лесно да бъдеш това, което си представяш, че си. Да изградиш образ, на който винаги си искал да подражаваш. Онлайн всички сме чудесни, добри, интелигентни, милостиви, разбираме от политика до спорт и можем да цитираме от Керуак до Ницше без никакъв проблем благодарение на бързите пръсти и Google. Лесно е, с един клик.

Но – когато сте дошли на този свят – някой някога да Ви е обещавал, че ще бъде лесно? Единственото, което знам със сигурност за този живот е, че ако искаш нещо достатъчно силно, то ще се случи. А ако не се случи – значи не си го искал достатъчно.

А вие къде живеете?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: