За болката

Day by day

юни 2007
M T W T F S S
« Май   Юли »
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Какво знаеш за болката?
Не, не ми отговаряй.
Остави ме, аз ще ти кажа…

Болката бива два вида.

Физическа. Породена от болест или рана. Тя се облекчава с лекарства, там лекарите са магьосниците, които успяват да облекчат страданието.

Другата болка е душевна. Емоционална. За нея лек няма. Т.е. има, лекът е в самата болка. В причините, довели до нейното възникване.

Болката най-често се ражда когато паднеш. Независимо дали физически или емоционално. И при двата случая в първия миг боли неистово. В мига, в който главата ти срещне съпротивлението на асфалта и установиш, че все пак си подчинен на някакви закони – било то на закона на гравитацията или на закона на Мърфи. В първия миг избухват толкова много искри, че замъгляват погледа ти. Цялото ти тяло става една болка. Мисълта ти е съсредоточена до такава степен в точката на болката, сякаш нищо друго на този свят няма значение.

След това идва момента, в който започваш като контролен панел да проверяваш изправността на отделните функции. Глава – един брой, усещам я. Ръце – две, мърдат. Крака – два, там са. Сърце – продължава да тупти. Дишам. Издишам. Вероятно още съм жива.

Болката продължава да вибрира в пространството. Знам, че не може да боли вечно. Мисля си, че светът изобщо не се интересува от моята болка. Хората продължават да се движат забързано наоколо и никой не се интересува от мен. Значи трябва да се справя сама.

Събирам останалото от мен и се опитвам да се изправя. От високо обикновено нещата изглеждат по-добре. Ставам. Изтривам сълзите. От болка, от гняв, от обида. Мразя да падам. Правя крачка. Продължава да боли. Като пулсираща точка. Правя втора крачка. Животът явно продължава. Правя трета крачка. Дишам. Въздухът не е същия като преди. Но вероятно ще свикна. Може дори да ми хареса. Четвърта крачка. Събирам ума си. Пета крачка. Болката продължава. В едно място, което не знам какво е, нито къде се намира. Доказателството, че има душа е едно и неоспоримо. Няма как да няма, след като боли така. Шеста крачка. Вървя, вероятно напред, моето напред.

Да паднеш – боли. Да се изправиш – също. Но смисълът на болката е да се научиш да се изправяш и да продължаваш напред.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: