Начало » Много или малко лични » Къде са ми сънищата

Къде са ми сънищата

Day by day

юли 2007
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Всички хора твърдят, че сънуват. Познавам такива, които разказват изумително интересни сънища. Наситени с цветове, с движение, с хора… с емоции, толкова силни, че се събуждат, изпълнени с чувствата от съня, т.е. наситеността на съня се пренася в реалността.

Хубаво, обаче мен са ме лишили от това удоволствие. Не знам кой ги раздава сънищата, но не е честно да ме подминава така редовно. Сънувала съм толкова рядко, че си помня и петте съня.

Опитвам се да открия логично обяснение. Сънищата – се твърди – се случват в бързата фаза на съня, т.е. когато човек не спи дълбоко. Аз определено спя много дълбоко. Интересното обаче е, че явно от дълбокия сън се събуждам направо. И хоп – няма сънища.

А искам да сънувам… онази разходка в парка… спускането с влакче в тунела… покоряването на върха… опънатите платна на кораба… полета на орела… къщичката насред полето с високите планини отзад… детски смях… усмивката на заспиване…

И понеже не мога да ги сънувам, ми остава да ги търся и правя през деня.

И да се успокоявам, че от сън спомени няма. Но от живите случки спомените са почти като сън.

А като не мога да сънувам, винаги имам алтернативата да си мечтая. Нали?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: