Начало » Много или малко лични » Блогърче да се наричам….

Блогърче да се наричам….

Day by day

юли 2007
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Били сме блогърите опасни, били сме влечуги, били сме зли, пошли, нахални… Може да сме „били“ всякакви в очите на хората, които не разбират блогването. Важното обаче е какви сме всъщност и какво правим. Тук много са анонимни. Няма никакво значение кой точно какво работи и колко се е издигнал по социалната стълбица. Единственото, което има значение е какво казваме и защо го казваме.

Когато случващото се в света на политиката, бизнеса, личните взаимоотношения ни интересува и се опитваме да го обясним или изразим своето съгласие/несъгласие, ние не сме хора, които си губят времето. А просто имаме мнение и искаме да го споделим. Имаме гледна точка и възгледи, които се опитваме да отстояваме.

Когато се опитваме да обясним със свои думи виждането си за отдавна описаните философски понятия, това означава, че мислещият разум не е мъртъв. Че не искаме да приемем натрупаното познание наготово, а искаме да го осмислим и пречупим през своята призма.

Нали все за това говорим – колко е хубаво да има мислещо общество.

Когато…

Когато сутрин седна да пиша поредния пост, независимо дали е предназначен за един единствен човек, за група от хора или за всички, значи искам да кажа нещо. Това е вид комуникация и то многопосочна. Комуникация, която може да генерира много нови идеи. Комуникация на взаимното изучаване и дискусия, независимо дали става въпрос за реакторите на АЕЦ-а или за някоя разбита връзка.

Блогът е игра … на думи и идеи, на емоции и чувства. Блогът е личната медия на всеки от нас, в която се самопредставяме, търсим се, намираме се, разделяме се. И като в онази реклама – в един блог „всичко има значение”.

Но най-важното е, че не мълчим и не се оставяме да се плъзгаме по повърхността на живота.

***

И дядо Вазов да ме извини, но снощи ми хрумна да го перифразирам малко:

Аз съм блогърче и умно
мене ме е мама родила;
с хубости или пък с остри думи
мойто блогче се развива.

Аз съм блогърче. Обичам
наште блогчета засмени,
блогърче да се наричам –
първа гордост е за мене.

Аз съм блогърче свободно,
в блог без цензура си пиша,
всичко злободневно или интересно
любя, тача и милея.

Аз съм блогърче и пиша
в дни по-скучни, пък и в славно време,
блогърче съм в сайт чудесен,
блогърче съм от юнашка група.


***

Не спирайте да пишете.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: