Начало » Политически умозаключения » Странджа – да си поиграем на политика

Странджа – да си поиграем на политика

Day by day

юли 2007
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Тази вечер имаше протестно шествие за защита на Странджа и „защитените “ територии. Не знам какво ще чуете по телевизора, обаче като бонус получавате и кратко инфо и от мен.

За протокола: този път имаше най-много хора, не знам точно колко, вероятно около хиляда (естествено, не съм ги броила). Браво на всички случайни граждани, които се присъединиха към шествието по пътя.

Пак за протокола: и този път ни пуснаха по маршрут, по който по-скоро предизвикахме усмивките и учудените физиономии на неразбралите, отколкото каквото и да било друго. Не за друго – ами по-голямата част от маршрута бе по пешеходни зони. В тази връзка предлагам следващия протест да бъде в някоя по-голяма бирария. Ефектът ще е абсолютно същия. Поне няма да останем жадни и гладни, ако не друго. Ако пак е такава жега и има климатици в бирарията, вероятно ще се чувстваме и по-малко изпотени.

И още веднъж за протокола: тези, срещу които бе насочен протеста, отдавна са си по китните къщички я в Бояна, я в Драгалевци, я където си живеят… или в някой новопостроен хотел по все по-малката ни пясъчна ивица на морето… или под дебела сянка в планината.

Последното за нас, разбира се, няма никакво значение. Ние сме ентусиасти, които си мислят, че с малко викане и скандиране ще обърнем хода на политиката.

Тц, мили момченца и момиченца. Нарочно използвам това обръщение. На тази мисъл ме наведе сформиралия се на финала на шествието „импровизиран“ митинг пред Александър Невски. Може и да не е бил импровизиран, а предварително заложен в програмата, но изглеждаше точно импровизиран. Защото някой там нещо си говореше отпред, а от време на време разни хора с „митингова“ закалка подемаха по някой вик, който уморено се разнасяше.

„Всеки ден ще е така до победата.“ Всеки ден до победата трябва да се работи върху сформирането на обществено мнение, което да не позволи на управляващите да си играят със закона по свое усмотрение. А това със сигурност не се прави с някакви изказвания от зле озвучен микробус. Знаете, че единствения език, на който се говори с политиците, е езика на натиска.

Лошата новина е, че всички ние – които искаме да си имаме една зелена България – няма с какво да натиснем политиците.

„Оставка!“ – бе другият възглас. Любим. Осанна, разпни го! Няма значение кой. То в тази държава всичко мислите, че се решава с две-три оставки. Просто се сменят лицата, но не и политиката. А политиката се управлява от финансовите интереси. А едни финансови интереси се побеждават само с по-големи финансови интереси.

Малко кауза пердута за шепа хора на колелета, за които баровеца в BMW-то, който напираше да мине през нас днес на Солунска и бясно натискаше клаксона сигурно си мислеше, че нямаме пари за автомобили и за това бутаме колелата.

Политиката е мръсна игра и там се побеждава единствено с мръсни номера. А трябва да има и друг начин….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: