Начало » Животът от нещата » Четки за зъби

Четки за зъби

Day by day

юли 2007
П В С Ч П С Н
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Беше обидена. Не много. Тя рядко се обиждаше дълбоко, защото беше свикнала с глупостта на мъжете. Въпреки че продължаваше да вярва, че те не са толкова глупави, колкото не са израсли достатъчно, за да преценяват трезво и да действат разумно. Или поне така, както се очаква от тях.

Този път обидата беше, че в момент, в който очакваше подкрепа – не някаква кой знае каква, а просто една прегръдка и мила реплика – получи небрежно подигравателна шега. Беше й станало криво от това. Реагира не остро. А по типично нейн начин. Просто млъкна. Не е страшно когато една жена се ядоса и се развика. Лошото е, когато тя млъкне. От онова мълчание, което е като затворена врата. Врата, която няма да отвориш повече. Защото от затворената страна си написал поредния урок.

Влезе в банята да си измие очите. Пускайки водата сутрин сякаш отмиваш всички натрупани от предната вечер лоши мисли. След това посегна към четката за зъби. Замислено установи, че в чашката има прекалено много четки. От които – освен нейната – си спомняше само още две на кого са. Замисли се, че сумарно знаеше чии са четките, но поотделно не можеше да ги назове коя чия е.

Защо всеки, който преспиваше в къщата й повече от два пъти, решаваше да си остави там и четка за зъби? Като някакъв белег, маркиращ присъствие. Философията на четката за зъби е голяма работа. Щом имаш четка за зъби някъде, явно вероятността да се върнеш там отново изглежда по-голяма. Или пък по-сигурна.

Няма такова нещо. Човек се връща през вратата. През онази същата, затворената, с изписаните уроци от нейната страна. А тя рядко я отваря след като я е затворила. Понякога затварянето става бавно. Друг път рязко. Но затворена веднъж вратата, означава, че връзката някъде се е скъсала. А тя продължаваше да вярва, че счупеното не се лепи. Или поне не изглежда по същия цялостен начин. Малцина бяха успели да се промъкнат обратно. И винаги бе временно, сякаш крадяха от времето. И не само. През затворените врати се промъкват само крадците. А те крадат от времето, от мислите, от емоциите й. Стана й смешно, че крадците никога не взимат четките за зъби.

Хвана всички излишни четки и ги пусна в кофата. Малък калейдоскоп мина през очите й. Усмихна се криво. Не на калейдоскопа. Просто я болеше главата. А след това се облече и излезе на разходка.

Купи си сламена шапка. За да се скрие от любопитните очи. Или да прибере разхвърчалите се кичури. Или летящите мисли. А всъщност през периферията на шапката продължаваше да наблюдава околния свят с искряща закачка в погледа.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: