Начало » Животът от нещата » Когато си мислиш, че не те виждам

Когато си мислиш, че не те виждам

Day by day

юли 2007
M T W T F S S
« Юни   Авг »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Обичам да зяпам хората. Всъщност и хората обичат да зяпат другите. Само че всички го правят някак тайно от останалите. И в това е чара на зяпането.

Когато си мислиш, че не те виждам, всъщност аз гледам как:
– вървиш;
– се усмихваш;
– говориш на човека до теб;
– спираш с досада на светофара;
– се чудиш какво да кажеш…

Виждам и как ме зяпаш, крадешком, по същия начин, по който го правя и аз. Първо отдалеч. Когато няма как да видя точно накъде е насочен погледа ти. После, когато ме приближиш, отклоняваш погледа си. Понякога – ако гледам целенасочено в друга посока – решаваш, че може да продължиш да ме зяпаш. И ако те погледна изведнъж, те хващам на местопрестъплението. Зяпаш ме, знам.

Жените ми гледат дрехите, обувките, косата. Не знам защо. Вероятно сравняват. Мъжете зяпат най-общо фигурата. След това могат да продължат да зяпат и нещо друго. Децата зяпат във физиономиите и търсят очите.

А пък аз зяпам всичко. Защото ми е интересно, защото съм любопитна, защото ме забавлява да Ви хващам как ме зяпате.

Като игра на криеница насред на пръв поглед обикновения ден.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: