Начало » Животът от нещата » Сериализация на илюзиите

Сериализация на илюзиите

Day by day

август 2007
M T W T F S S
« Юли   Септ »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Навремето, когато бе още жива, баба ми имаше навика да измърморва, че надали ще доживее края на „Дързост и красота“ и горко съжаляваше, че няма да разбере какво ще се случи накрая. Тъй се и случи. Защото това не е обикновен сериал от 24 части, а измислен разказ за живота на група хора, които продължават дълго и упорито да живеят в телевизора и да забавляват народа години наред.

И ако бе само това, щеше да е добре. Нискобюджетно сапунено сериалче се прави лесно. Събираш група хора в една-две къщи (т.е. студия) и снимаш до безкрайност разговорите и движението между двете къщи. Номерът е да наситиш историята с малко драма, малко объркване, малко очакване и надежда. Детето се загубва, после се търси в безкрайна поредица от серии, минава от слух на слух и следа до следа за неговото намиране, после се намира, тръгва по пътя за вкъщи, обаче се сблъсква с нови перипетии. Майката страда през цялото време неудържимо и точно когато детето е на прага на дома, я отвличат и започваме да я търсим нея. Междувременно зрителят е обикнал всички добри толкова много, че няма търпение да получава следващата и следваща порция драма всеки ден.

Сериалите ще просперират винаги, защото копират ежедневието на хората, прибавят щипка драма, която никой не иска да има в живота си, солят с перипетии, които всички си представят как ще преодолеят и ни оставят да живеем в илюзорния свят на телевизора, задоволявайки изконната нужда на телевизионния зрител да съпреживява чуждите чувства и истории.

Дълбоко в себе си всеки от нас е воайор. И сериалите задоволяват именно тази необходимост. Получава се нещо средно между постоянен Биг Брадър и Сървайвър, т.е. постоянно голямото око следи какво се случва на любимите герои докато оцеляват в сърдечните си трепети. Историите винаги са елементарни, няма нищо трудно за смилане и разбиране. Героинята винаги е бременна през цялото време от един, а когато дойде обратът на сценария изненадващо се оказва, че виновникът е друг. Сериалите са успешен заместител на кученцата на домакините. Успешно потвърждение на илюзията, че има приятелство, любов, вярност…

Дори и пораснал, зрителят има нужда от ежедневна приказка, че независимо от трудностите, доброто в крайна сметка ще победи. Чисто промиване на мозъка.

А телевизията и сериалите си остават забавачката за големите деца, каквито са всички в наивността си.

Кога ли ще надрастнем илюзиите?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: