Начало » Животът от нещата » Една различна вяра, надежда и любов

Една различна вяра, надежда и любов

Day by day

септември 2007
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Вярвам…

Или по-скоро искам да го правя. Защото казват, че вярата е онова зрънце, което крепи човека по пътя. И нямам предвид религия или нещо подобно. Вярата е опорна точка. Когато се катериш по стръмното или пък се спускаш от склона, за да запазиш равновесие, трябва да имаш минимум две опорни точки. Някаква алпинистка простотия е това, но пък е вярно. Защото съм се катерила и съм се спускала и знам какво е да падаш. Боли. А физическата болка не е нищо в сравнение с болката от срутването на вярата. Всеки трябва да има две неща, в които да вярва безрезервно. Колкото и клиширано да звучи, ми се иска да вярвам в доброто. Обаче не го правя. Защото доброто не побеждава всеки път.

Избирам да вярвам …

… в себе си, и
… в утрешния ден.


Надявам се…

Когато вярваш, ти се надяваш. Надеждите са миражи, илюзии, очаквания, стремежи, копнежи. Интересното е, че дори да не вярва човек, той продължава да се надява. Затова вероятно казват, че надеждата умира последна. Защото е останала последна в кутията на Пандора. И в същото време това звучи ужасно тъжно, защото ако ти е останала само едната гола надежда, значи ги няма опорните точки. Надеждата е единственото, което е общо за всички хора. И именно защото остава последна, пазете поне една надежда.

Затова се надявам…

… да намеря пътя;
… да покоря върха.


Обичам…

Има толкова теории за любовта. Човек обичал истински три пъти в живота си… Всеки имал своя духовна половинка… Глупости, никой не може да каже колко пъти е обичал преди да достигне края на своя път. Половинки… съм намирала повече от една и не съм се влюбвала във всяка от тях. Всъщност не става въпрос за плътска любов. Идеята е да постигнеш онази хармония на духа, в която няма място за омраза, печал и тъга. Където обидата от спомените е отстъпила място на опита и познанието.

Затова просто обичам…

… да обичам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: