Начало » Животът от нещата » Истинската рецепта за щастие

Истинската рецепта за щастие

Day by day

септември 2007
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Всички се стремят към щастието. Този факт е така неоспорим, както всички стремящите се твърдят, че щастието съществува. Мнозина дори описват, разказват, рисуват и пеят как са се докосвали до щастието. Щастието е nights in white satin или un amore grande. Щастието е time in a bottle. Откъснати илюзорни мигове по дългия път … към същото това щастие.

Сега затвори очи. Представи си щастието. Сигурно има поне три неща, които те правят щастлив. Протегни ръка. Опитай се да докоснеш щастието. Не успяваш. Опитай пак. Не искам да се повтарям, но казват, че ако човек силно иска нещо, той ще го получи. Ако не го получи, не го е искал достатъчно.

И след като всички искат толкова много това щастие, защо толкова рядко го достигат. А може ли някой да ми обясни защо след като получиш това, което си искал, често се оказва, че чуждата гора, онази зад хълма, изглежда по-тайнствена, необятна и примамлив. Да, влязъл си в миража. Този, към който вървеше така упорито. Сега, влязъл вътре, откриваш, че мястото е абсолютно същото като онова, през което вече мина вчера, оня ден и миналата година.

Не, няма проблем. Нали помниш, че видя съседната гора. Тръгвай на там… run, baby, run. Само не плачи, когато стигнеш там и си спомни, че съм предупредила за илюзиите.

Всъщност човек е щастлив именно от съществуването си в стремежа към щастието. Щастието е наркотик. Колкото повече се стремиш към него, толкова повече се пристрастяваш към него. Толкова повече го търсиш, пропускайки онези малки, но безценни мигове, които са истинското щастие.

Иска ми се да кажа, че щастие всъщност няма. Защото ако имаше, нямаше всички да го гонят. Все някой щеше да го е открил, патентовал, пакетирал и щеше да се продава в супермаркетите. И щяхме да даваме луди пари за него. Щастието е в онези малки моменти, в които се разтваряш напълно, когато си истински, когато сърцето ти прескача удар и се свиваш от внезапната болка на липсата.

Защото щастието често боли… И тук опираме отново до въпроса как може нищото да боли…

Днес ще разочаровам, нямам отговори…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: