Начало » Животът от нещата » Светът на моите грешки

Светът на моите грешки

Day by day

септември 2007
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Никой не иска да допуска грешки. Всеки обаче иска да трупа опит.

Това не е ли противоречиво? Опитът е това, което придобиваме, именно правейки грешки. Т.е. без да грешиш, натрупаният опит е като картонена кула, която може да падне с един полъх на обстоятелствата. Без да паднеш, никога няма да разбереш напълно гравитацията. Без да изгориш пръста си, няма да разбереш силата на огъня. И ако никога не се разболяваш, как ще разбереш истинския смисъл на „добре съм”.

Не, не казвам, че трябва да излезеш навън и да се опиташ да направиш колкото се може повече грешки…

Обаче… най-големите си грешки съм допускала в емоционален план. Когато съм допускала някой непознат близо до себе си. И когато той не е оценявал този свят, а напротив – като малко глезено дете в магазин за играчки – е искал повече и повече. И се е опитвал да опустоши и изгори всичко от вътре.

Не, няма проблем. Няма непоправими грешки. Всяко разрушение може да се изгради отново. При добро желание от страна на строителя. Предимството на новото строителство е, че не си длъжен да спазваш предварителен план. Предимството е, че всичко търпи корекции в движение. Предимството е, че строежът продължава цял живот.

Предимството е в емоционалната интелигентност да знаеш кога да спреш да рушиш чужди светове, опитвайки се да намериш своя. Всъщност правилният начин е да градиш свой собствен без да ровиш в чуждите души. Пък и какво очакваш да намериш в една чужда душа. Собствената си загубена? Не, няма начин.

Но да, няма проблем. Ще покажа светът в моите очи. Или очите в моя свят. Това не е външният свят. Това съм аз. Градила съм го с любов, омраза, радост, тъга, добрина, злоба, хъс, умора, енергия, в добро и лошо… Градила съм го с години. Тайната е в правилният баланс. Всеки може да предизвика емоция. Всяка емоция е градивна. Именно емоциите са кръвоносната система на един свят.

Но за World in My Eyes няма готова рецепта. Това, че ще разгледаш, подритнеш няколко камъка, счупиш два-три прозореца, посадиш дърво, направиш цветна градина в един чужд свят, всъщност нищо не значи. Съжалявам.

Има значение единствено когато градиш своя свят в света на някой друг. Или когато градиш чуждия свят в своя собствен. Ето това е рецептата. Free of charge.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: