Начало » Животът от нещата » Жестокостта на малките деца

Жестокостта на малките деца

Day by day

септември 2007
M T W T F S S
« Авг   Окт »
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Just running into my head

Sorted

Long time ago…

Авторско право

Creative Commons License
Произведението ползва условията на Криейтив Комънс договор.

Децата, по природа, знаем, че са добри. И докато не започнат да растат и да попиват от лошотията на околния свят, те остават добри. Не говоря за хилядите пакости, които са в състояние да натворят. Имам предвид онази вътрешна доброта, която не познава разликата между добро и лошо. Разликата между добро и лошо е именно въпрос на израстване и осъзнаване на заобикалящия свят и мястото на детето вътре в него. По пътя на това осъзнаване водеща и насочваща е ролята на родителите и средата.

Смешно е, но излиза, че осъзнаваш заобикалящата среда в зависимост от самата среда. Вече пораснали, искаме да моделираме своята среда след като тя вече ни е моделирала, т.е. направила това, което сме.

Детето е хомо луденс, т.е. играещият човек, който опознава света чрез ролеви игри. В тези игри се изпитват различни ситуации. Или ситуациите изпитват детето за реакция. Или детето изпитва околните за техните реакции в различните създадени от него или от други ситуации. Въз основа на резултатите от изпитванията, т.е. реакциите на околните, то си съставя база за сравнение кое е добро и лошо. Незнаейки разликата между добро и лошо, едно дете може да е болезнено жестоко.

То наранява без да знае последиците от нараняването, защото никога не е било наранявано. Нараняването в умерени количества, стъпка по стъпка, е това, което изгражда и калява психиката. Затова децата се въвеждат постепенно в света на големите. И постепенно научават за болката, страданието и мъката. И не, нямам предвид физическо нараняване. Имам предвид онези малки разочарования, които ни учат, че не всичко, което лети, се яде. И че морето не е до колене. И други такива образни изрази, искащи да покажат как и защо трябва да се трансформираме от ходо луденс в хомо сапиенс, т.е. разумният човек.

С ролевата игра се трупа опит, а след това въз основа на натрупания опит можеш да изведеш предварително заключение без да ти се налага всеки път да влизаш в нова и нова, подобна на предходната ролева игра. Защото резултатите от сходни ситуации често са сходни. От жестокостта боли, добротата създава нова доброта. Връзката обикновено е правопорционална и почти няма изключения.

И когато всеки казва, че иска да запази детето в себе си, предполагам има предвид, че иска да запази онази хвърчаща радост от балоните. Никой не иска да се учи отново да върви, да не достига ключа за осветлението, да е малък, безпомощен и зависим от големите.

Спокойно, веднъж станал възрастен, никой не се е върнал обратно в света на децата.

Пазете детето, но не си правете експерименти с нови и нови ролеви игри. Разликата между добро и лошо трябва да се е изградила максимум до 15-тата година. От там нататък говорим за чиста жестокост. А казват, че всичко се връща. И ако мога да използвам един детски лаф – колкото по-късно, толкова по-мръсно.

Ето затова е важно да бъдеш добро дете.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: